Териториални статистически бюра

Резултатите от проведеното през 2022 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 87.4% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 87.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 10.1 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2013 – 2022 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 35.0 процентни пункта.

През 2022 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Сливен – 67.8%, Силистра – 70.6%  и София – 75.0%, а с най-висок – София (столица) – 94.7%, Хасково – 91.8% и Бургас – 90.8%.  (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 12-то място в страната.

През октомври 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 88 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 382 стаи и 3 145 легла в тях. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 27.5%, а на леглата в тях – с 18.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2022 г. е 16 806, или с 48.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 572 нощувки, а българските – 15 234.

През октомври 2022 г. в област София (столица) са функционирали 150 обекта с над 10 легла- хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.8 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 30.4%, а броят на леглата в тях – с 19.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през октомври 2022 г. е 213.5 хил., или със 71.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 138.1 хил. нощувки, а българските – 75.4 хиляди.

През октомври 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 45.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.1% от нощувките на чужди граждани и 33.8% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.4 и 21.1%.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата в областта с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 36.5 процентни пункта.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Перник се нарежда на 20-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София-столица ( 94.7%), а най-малък в област Сливен – 67.8%.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 24.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Благоевград се нарежда на 21-во място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 94.7%, а най-малък в област Сливен – 67.8%.

Образователна структура на населението

От 1985 г. до 2021 г. в област Кюстендил образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил броят на лицата с висше образование е 21.1 хил., или всеки пети (19.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.1 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 23.6%, а на мъжете – 15.9%, като в сравнение с 2011 г. при жените се увеличава с 5.9 процентни пункта, докато при мъжете намалява – с 4.1 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене в област Кюстендил. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 23.4%, то в селата е 12.6%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

През септември 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 97 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 446 стаи и 3 424 легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 36.6%, а на леглата в тях – с 22.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 18 157, или с 19.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 655 нощувки, а българските – 16 502.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2022 г. намаляват спрямо края на юни2022 г. с 2.3% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.2 и 13.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  намаляват с 2.9% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 5.7% (до 19.0 хиляди).

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 5.0%  в сравнение с края на септември 2021 година.

         През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2022 г. с 3.1%, като достига 1 161 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 513 лв., а за частния – 1 032 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 13.9%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.0%, а в частния – с 14.0%.