Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2021 г. възлизат на 14 694 млн. евро, което е с 5.1% повече в сравнение с 2020 година.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 534 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем е отрасъл „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като ПЧИ възлизат на 2 900 млн. евро, или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти“ преките чуждестранни инвестиции са 2 442 млн. евро, или с 0.2% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 2 245 млн. евро, което е с 11.0% повече спрямо 2020 година.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията се провеждат веднъж на всеки десет години, за да бъде предоставена детайлна картина на населението и условията, при които живее.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г., според данните от Преброяване 2021, е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете – 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.

Населението на област София (столица) е 1 274 290. Това означава, че на територията на област София (столица) живее 19.5% от населението на страната. Жените са 668 513 (52.5%), а мъжете – 605 777 (47.5%), или на 1000 жени се падат 906 мъже.

В периода между последните две преброявания населението в област София (столица) е намаляло със 17 301 души, или с 1.3% (Приложение, Таблица 1). В страната за този десетгодишен период това е областта с най-малка загуба на население.

Средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград е 84 789, което представлява 3.8% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2021 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства с 1 552 души или с 1.9%, спрямо 2020 година. В шест икономически дейности има намаление на наети лица, като най-високо е регистрирано в „Култура, спорт и развлечения“ (22.0%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (4.9%) и „Добивна промишленост“ (3.9%). Увеличение се наблюдава в тринадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Други дейности“ (23.2%), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (18.1%), „Финансови и застрахователни дейности“ (11.8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (10.2%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (29.9%)  и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” (12.7%).

Област Благоевград се нарежда на шесто място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 761.3 хил., а най-малък в област Видин – 15.4 хиляди.

В област Благоевград средната брутна годишна работна заплата за 2021 г. е 12 226 лева, при 18 733 лв. средно за страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2021 г. възлизат на 223.7 млн. евро по текущи цени, което е с 0.2% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 168.6 млн. евро, или с 23.9% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 52.8 млн. евро, което е с 36.4% по-малко в сравнение с 2020 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2021 г. възлизат на 507.3 млн. евро по текущи цени, което е с 2.0% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.8% и съответно 3.0% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 222.5 млн. евро, или с 11.6% по-малко в сравнение с предходната година. В предприятията от сектор Идустрия в областта са инвестирани 153.2 млн. евро, което е със 7.7% повече в сравнение с 2020 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2021 г. възлизат на 40.4 млн. евро по текущи цени, което е с 1.1% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 21.8 млн. евро, или с 13.1% по-малко в сравнение с предходната година. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.3 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.0 млн. евро, или с 25.4% повече спрямо предходната година. През 2021 г. тези три дейности заедно формират 94.1% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 1.2% спрямо 2020 година.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в Софийска област е 40 044. От тях 38.9% са мъже и 61.1% са жени.

Лицата със завършена най-висока степен на средно образование са 112 725. От тях 34.2% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 65.8% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (58.8%) отколкото при жените (41.2%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 689 лица, а 3 702 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.

Резултатите от проведеното през 2022 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 87.4% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 87.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 10.1 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2013 – 2022 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 35.0 процентни пункта.

През 2022 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Сливен – 67.8%, Силистра – 70.6%  и София – 75.0%, а с най-висок – София (столица) – 94.7%, Хасково – 91.8% и Бургас – 90.8%.  (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 12-то място в страната.