Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 76 жилищни сгради със 169 жилища в тях и 26 798 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 49 други сгради с 3 251 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 21.6%, но броят на жилищата в тях се увеличава – с 23.4%, а общата им застроена площ – с 29.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.9%, така и на разгънатата им застроена площ – с 68.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са повече с 33.3%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно – с 47.0 и 63.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са нараства с 69.0%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 86.7%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с 97 жилища в тях и с 11 856 кв. м обща застроена площ, и на 4 други сгради с 1 274 кв. м РЗП.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 195.6 млн. лв. по текущи цени, което е с 13.4% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 63.3 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 46.6 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство), като относителният им дял се увеличава с 10.1 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на индустрията със 7.3 процентни пункта.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Перник са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 851 млн. лв., от които 73.2% са от нехранителни стоки и 26.8% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 28.4%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 7.8% и 38.0%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 441 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 57.0%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 11.7%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 8.3% и 16.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2022 г. се увеличават спрямо края на септември2022 г. с 1.0% и достигат 28.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.1 и 14.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 5.6% (до 7.4 хил.), а в частния сектор – с 1.4% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 2.4% в сравнение с края на декември 2021 година.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2022 г. с 10.5%, като достига 1 483 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 707 лв., а за частния – 1 405 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 18.4%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 11.9%, а в частния сектор – с 21.0%.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Кюстендил през 2021 г. е 1 327 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение нараства с 14.4%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 535 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

ЗА ПЕРИОДА 2023-2024 г.

В ОБЛАСТ СОФИЯ (СТОЛИЦА)

През периода април 2023 г. – март 2024 г. в 306 домакинства на територията на област София (столица) ще се проведе статистическо изследване „Наблюдение на домакинските бюджети”. Наблюдението на домакинските бюджети (НДБ) е най-старото извадково статистическо изследване в България. От началото му, поставено през 1925 г. досега, то е основен източник за получаване на достоверни и представителни данни за доходите, разходите, потреблението и други елементи на жизненото равнище на населението, както и за измененията в тях, които настъпват по години. Въз основа на информацията от изследването се разработват политики на държавата в области като пенсионното осигуряване и социалното подпомагане, както и мерки за подобряване на жизнения стандарт на населението.

Преди стартирането на изследването е необходимо да се направи предварителна актуализация на списъците, от които ще се излъчи извадката за София (столица). За целите на наблюдението е необходима актуална и точна информация към настоящия момент за адресите на жилищата и броят на лицата живеещи в тях.

Анкетьорът, който ще посети жилищата на гражданите, за да извърши актуализацията в периода 20.02.2023 г. – 20.05.2023 г., ще се легитимира със служебна карта, издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад към Националния статистически институт. Националният статистически институт и Териториалните статистически бюра осигуряват опазването на персоналните данни като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с данните само лица, подписали клетвени декларации за опазване на тайната на получената информация.

Дaнните, които се събират при актуализцията, се използват само за статистически цели. Опазването на тайната на данните предоставени от Вас и използването им само за статистически цели е гарантирано съгласно чл. 25, 26 и 27 от Закона за статистиката.

            Вашето сътрудничество е изключително важно за постигане целта на актуализацията и провеждането на изследването.

Допълнителна информация можете да получите на телефон (02) 9857/694 Йонка Георгиева, главен експерт в сектор „Анкетни проучвания”, ТСБ – Югозапад, отдел „Статистически  изследвания – София”.

Предварително благодарим на домакинствата за тяхното съдействие и търпение!

Повече информация за методологията и инструментариума на Наблюдението на домакинските бюджети може да намерите на интернет страницата на НСИ в рубриката „Статистически данни“, подрубрика „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ (https://www.nsi.bg/bg/node/3168 ).

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област София (столица) са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 55 700 млн. лв., от които 75.1% са от нехранителни стоки и 24.9% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 15.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 5.7% и 19.7%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 24 102 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 73.6%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 16.2%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 22.3% и 2.1%.

По време на преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 50 374 (46.2%), следвани от много добро – 26 700 (24.5%), и задоволително – 21 994 (20.2%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 4 697 и 967 души, или 4.3 и 0.9% (фиг.1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 249 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 2 979, или 2.7% от отговорилите лица.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата в Софийска област, които самоопределят здравето си като добро – 101 020 (47.4%), следвани от много добро – 54 760 (25.7%), и задоволително – 37 536 (17.6%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 7 609 и 1 478 души, или 3.6 и 0.7% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 732 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 8 194, или 3.8% от отговорилите лица.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 10 146.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 15.8%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 2 949.8 млн. лв., което е с 44.0% по-малко в сравнение с 2020 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Строителство“ съответно със 7.4 и 4.1 процентни пункта. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ инвестициите за ДМА са с 24.6% повече в сравнение с 2020 година и достигат 769.9 хил. лв.