Териториални статистически бюра

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Перник през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 43,
с 123 новопостроени жилища в тях. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 9 по-малко, или със 17.3%, а жилищата в тях намаляват с 43, или с 25.9% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Перник през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 93.0%, с тухлена – 2.3% и с друга – 4.7%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив – 232 сгради с 517 жилища, и Варна – 182 сгради със 742 жилища в тях.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 723.8 млн. лв., или с 9.0% повече в сравнение с 2020 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 692.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 23.8%, а при нежилищните сгради – намаление с 4.1% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 31.5 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 39.6%, а на нежилищни сгради – 60.4%.

През 2021 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград са 198.2 млн. лв., като нарастват с 8.3% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 50.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.4% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 9.3% спрямо 2020 г. и достигат 525.6 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 60.9%, следван от „Други приходи“ – 33.8%.

През периода април – юни 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно управление, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Aнкетьори от отдел „Статистически изследвания – София“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област София (столица) може да се получи на телефон 02/9857 692 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – София“.

В област София (столица)  ще бъдат анкетирани 1164 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години.

По данни на същото проучване, проведено в област София (столица)  за 2022 г. 94.7% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, а 90.9% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Мъжете в областта са по-активни от жените, като 91.9% от тях използват редовно интернет, при 89.9% за жените.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в европейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

През януари 2023 г. в област София (столица) са функционирали 146 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.9 хиляди. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 33.9%, а броят на леглата в тях – с 23.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през януари 2023 г. е 152.3 хил., или с 91.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 95.1 хил. нощувки, а българските – 57.2 хиляди.

През януари 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 77.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 47.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 17.5% от нощувките на чужди граждани и 33.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.4 и 19.8%.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2021 г. е 4 547 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 11.0%. Произведеният в областта БВП е 3.3% от общия за страната. На човек от населението се падат 19 263 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

През януари 2023 г. в Софийска област са функционирали 86 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 588 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 4.4%, а броят на леглата в тях – с 12.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 92 147, или с 12.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През януари 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 88.5% от общия брой нощувки на чужди и 28.2% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 10.8% от нощувките на чужди и 42.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 0.7 и 29.3%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през януари 2023 г. е 25 848, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 19.1%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – с 9.8%, така и при българските – с 26.6%.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. са 7 409.3 хил. лв. и в сравнение с януари 2022 г. са с 6.4% по-малко. Приходите от нощувки на български граждани намаляват с 23.5%, докато тези на чужди граждани се увеличават с 2.4%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 114.9 хил. – 64.7 хил. мъже и 50.3 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица намалява с 0.7%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 57.4%, като при мъжете този дял е 66.1%, а при жените – 49.0%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2022 г. са 112.2 хил., като в сравнение със същия период на 2021 г. броят им е намалял с 0.8%. Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 77.0%. За мъжете коефициентът на заетост е 83.2%, а за жените – 70.4%.

През периода април – юни 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно правителство, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Aнкетьори от отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Кюстендил може да се получи на телефон 078/55 96 65 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Кюстендил“.

В област Кюстендил ще бъдат анкетирани 84 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Кюстендил изследването ще се проведе в градовете: Кюстендил, Бобошево, Сапарева баня и Дупница, както и в селата: Горна Гращица, Пиперков чифлик, Овчарци, Дяково и Трекляно.

По данни на същото проучване, проведено в област Кюстендил за 2022 г. 87.4% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, а 61.3% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Мъжете в областта са по-активни от жените, като 63.0% от тях използват редовно интернет, при 59.8% за жените.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в eвропейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

През периода април – юни 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно управление, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Aнкетьори от отдел „Статистически изследвания – Перник“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област Перник може да се получи на телефон 076/688 661 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – Перник“.

В област Перник ще бъдат анкетирани 102 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Перник изследването ще се проведе в градовете: Земен, Перник и Радомир, както и в селата: Дивотино, Кралев дол, Ноевци и Студена.

По данни на същото проучване, проведено в област Перник за 2022 г. 84.9% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, а 86.9% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Мъжете в областта са по-активни от жените, като 88.0% от тях използват редовно интернет, при 85.7% за жените.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в европейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2021 година е 59 172 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 15.2%. Произведеният в областта БВП е 42.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 45 241 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 20 212 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица).

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).