Териториални статистически бюра

През февруари 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 73 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 163 стаи и 2 685 легла в тях. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 43.1%, а на леглата в тях – с 29.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2023 г. е 19 717, или със 72.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 18 734 нощувки, а чуждите – 983.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 130.5 млн. лв., като спрямо 2020 г. се увеличават с 18.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 112.1 млн. лв., а от поддържане и текущ ремонт – 18.4 млн. лева.

Приходите от сградно строителство са в размер на 92.6 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 53.2%, а от строителство на жилищни сгради – 46.8% от общите приходи от сградно строителство.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт намаляват със 17.0% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 70.9%, а на жилищните сгради – 29.1%.

В област Кюстендил приходите от гражданско строителство са 37.9 млн. лв. и се увеличават с 36.0% спрямо 2020 година. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 49.4%, следван от „Други“ – 43.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 9, а новопостроени жилища в тях са 13. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 4 по-малко, или 30.8%, а жилищата в тях намаляват с 2, или 13.3% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманенобетонна конструкция са 100%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив – 232 сгради с 517 жилища, и Варна – 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (30.8%).

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Кюстендил са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 257 млн. лв., от които 66.7% са от нехранителни стоки и 33.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 21.6%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 19.2 и 22.8%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 516 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 69.5%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 24.2%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на нехранителни стоки съответно 4.5 и 35.3%.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 6 060 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 062) и Дупница (2 139), или съответно 50.5% и 35.3% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търгивия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 37.3%, следван от сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 13.9% и сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 8.5%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 94.1%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.9%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2021 г. с положителен финансов резултат от 149 млн. лева. Предприятията, приключили 2021 г. с печалба, са 4 449, със загуба – 966 и с нулев финансов резултат – 645.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 137.4 млн. лв. по текущи цени, което е с 46.0% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 60.7 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 35.4 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на индустрията, като относителният им дял се увеличава със 7.4 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) с 5.2 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област София (столица) е 712.2 хил., от които 360.3 хил. са мъже, а 351.9 хил. – жени. В сравнение с третото  тримесечие на 2022 г.  броят на заетите лица нараства с 11.4 хил., а спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 28.5 хиляди.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 64.1%, като при мъжете този дял е 68.4%, а при жените – 60.3%. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години се увеличава с 2.3 процентни пункта.   

            През четвъртото тримесечие на 2022 г.  броят на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 693.9 хил., от които 350.4 хил. са мъже и 343.5 хил. – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица нараства с 14.7 хил., а спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 27.4 хиляди.

Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 78.7% (79.5% за мъжете и 77.9% за жените). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. този коефициент нараства с 1.6 процентни пункта, а спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 2.8 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2022 г. се увеличава с 2 391, или с 0.3%, спрямо края на септември 2022 г., като достигат 787.1 хиляди. Спрямо края на трето тримесечие на 2022 г. най – голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 2.8%, „Образование” – с 1.5% и „Държавно управление” – с 1.2%. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано единствено в дейността „Операции с недвижими имоти“ с 4.3% и „Транспорт, складиране и пощи“ с 2.0% и „Административни и спомагателни дейности“ с 1.4%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най – голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 20.9% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” с 12.8%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 211.9 млн. лв., като спрямо 2020 г. се увеличават с 14.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 196.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 46.8%, докато при нежилищните сгради – намаление с 0.5% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 15.0 млн. лв., като спрямо 2020 г. нарастват с 59.7%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 65.1%, а на жилищни сгради – 34.9%.

През 2021 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 64.0 млн. лв., като се увеличават с 19.9% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 52.8%, а от строителство на нежилищни сгради – 47.2% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции нарастват с 12.8% спрямо 2020 г. до 147.9 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 69.8% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 65.0%.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 57.0 хил., или 78.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2021 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.2 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 52.7 хил., от които 27.2 хил., или 51.6% са мъже и 25.5 хил., или 48.4% са жени. Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години е 51.3% (55.2% за мъжете и 47.8% за жените).

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 50.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 69.2%, съответно 70.0% за мъжете и 68.4% за жените. В сравнение с 2021 г. коефициентът се понижава с 2.0 процентни пункта.