Териториални статистически бюра

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 16 жилищни сгради с 26 жилищa в тях и 3 763 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 4 073 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 13.3 и 22.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 33.3%, а общата им застроена площ – с 21.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 27.3 и 30.2%, докато жилищата в тях са повече с 18.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 25.0 и 69.5%.

Средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71.3 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2019 – 2021 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.6 години по-ниска от средната за страната – 71.9 години.

[1] Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност , производството на филмии и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 145.2 хил. фондови единици. В сравнение с 2021 г. техният брой нараства с 2.3%. Към 31.12.2022 г. броят на цифровизираните фондови единици е 8 305, което е със 195 повече спрямо предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 811 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 131.4 хил.  и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.7% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 14.7% от посещенията в музеите (19.3 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 2.3 хиляди., или с 27.5% спрямо предходната година.  

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 46 жилищни сгради с 98 жилища в тях и 18 057 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 41 други сгради с 3 029 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 39.5%, броят на жилищата в тях намалява – с 42.0%, а общата им застроена площ – с 32.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.3%, така и на разгънатата им застроена площ – с 6.8%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са по-малко със 17.9%, докато жилищата в тях и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно – с 4.3 и 16.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намалява съответно – с 63.7% и 81.4%.

През първото тримесечие на 2023 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с по едно жилище в тях и с 6 235 кв. м обща застроена площ, и на 6 други сгради с 3 458 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Благоевград през първото тримесечие на 2023 г. е 63, а новопостроени жилища в тях са 495. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 11 повече, или 21.2%, а жилищата в тях се увеличават с 328, или 196.4% (фиг. 1).

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 242 жилищни сгради с 4 565 жилища в тях и 474 512 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 7 административни сгради/офиси с 27 495 кв. м РЗП и на 62 други сгради със 108 031 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 24.6%, жилищата в тях с 10.6%, а общата им застроена площ – със 7.0%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано нарастване с 40.0%, а при общата им застроена площ със 180.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради и тяхната РЗП са повече съответно с 10.7 и 64.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2023 г. е 228, а новопостроени жилища в тях са 1 430. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са със 71 повече, или с 45.2%, а жилищата в тях нарастват с 27, или с 1.9% (фиг. 1).

През март 2023 г. в Софийска област са функционирали 95 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 731 легла в тях. В сравнение с март 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 5.6%, а броят на леглата в тях намалява с 5.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2023 г. е 72 518, или с 12.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През март 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 92.5% от общия брой нощувки на чужди и 35.1% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 7.2% от нощувките на чужди и 32.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 0.3 и 32.4%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през март 2023 г. е 23 603, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 12.9%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – със 7.5%, така и при българските – с 15.8%.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2023 г. се увеличават с 11 648, или с 1.5%, спрямо края на 2022 г., като достигат 798.8 хиляди. Спрямо края на четвърто тримесечие на 2022 г. най – голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост” – с 13.7%, „Строителство” – с 5.8% и „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 5.6%. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ с 3.0%, „Операции с недвижими имоти”- с 1.2% и „Професионални дейности и научни изследвания“ с 0.4%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най – голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 20.8% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” с 13.0%.

В края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 9.9 хил., или с 1.3%, повече в сравнение с края на март 2022 г. Най – голямо увеличение на наетите в абсолютно изражение се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – със 7.1 хил., „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 4.5 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство”- с 3.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най – значително в икономическите дейности „Добивна промишленост“ и „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 12.1%, както и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“  със 7.4%.

Предучилищно образование

Към 1.12.2022 г. в Софийска област функционират 71 самостоятелни детски градини с директор. В тях са записани 7 834 деца.

Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване^[1], за учебната 2022/2023 година е 85.9%.

Средният брой деца в една детска градина за областта е 110, като една група се формира средно от 25 деца.

Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 677 души, като в сравнение с предходната учебна година се увеличават с 19. Детските учители са 663, или  97.9% от педагогическия персонал.