Териториални статистически бюра

 Достъп до интернет

През 2023 г. 78.7% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си. Въпреки че през последната година делът на тези домакинства в областта е нараснал с 3.7 процентни пункта, в сравнение с останалите 28 области в страната по този показател Софийска област се нарежда едва на 26-то място.

Използване на интернет

През 2023 г. 67.0% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място.

В Софийска област през 2023 г. най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование – 82.8% от регулярно използващите интернет.

От мъжете в областта 68.2% сърфират редовно, докато делът на жените, използващи интернет поне веднъж седмично, е 65.6%.

Електронно управление (е-управление)

Делът на лицата, използващи глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, е 10.6%[1].

Електронна търговия

През 2023 г. 40.2%[2] от лицата пазаруват по интернет стоки и услуги за лични цели.

[1] Относителният дял се отнася за лицата, които използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции през последните 12 месеца преди интервюто.

[2] Относителният дял се отнася за лицата, които купуват стоки и услуги през последните 12 месеца преди интервюто.

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2022 г. нефинансовите предприятия в област София (столица) са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 69 909 млн. лв., от които 77.7% са от нехранителни стоки и 22.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 25.5%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 12.1% и 30.0%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2022 г. са на стойност 29 875 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 75.6%. В сравнение с 2021 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 24.0%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 27.2% и 14.8%.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 г. показват, че 83.2% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 88.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Кюстендил с достъп до интернет се е увеличил с 37.4 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2023 г. област Кюстендил се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 95.8%, а най-малък в област Монтана – 74.5%.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 г. показват, че 92.2% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 88.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 30.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2023 г. област Благоевград заедно с област Видин се нареждат на трето място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 95.8%, а най-малък в област Монтана – 74.5%.

Средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил е 27 188, което представлява 1.2% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства със 786 души или с 3.0%, спрямо 2021 година. В шест икономически дейности има намаление на наети лица, като най-високо е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ (5.2%), „Строителство“ (3.7%) и „Операции с недвижими имоти“ (3.6%). Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (182.0%), „Финансови и застрахователни дейности“ (16.3%), „Култура, спорт и развлечения“ (16.2%) и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (7.0%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (31.6%)  и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (13.1%).

Област Кюстендил  се нарежда на двадесет и второ място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 768.8 хил., а най-малък в област Видин – 15.9 хиляди.

В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2022 г. е 13 988 лева, при 21 242 лв. средно за страната.

Средногодишният брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград е 86 341, което представлява 3.8% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства с 1 552 души или с 1.8%, спрямо 2021 година. В девет икономически дейности има намаление на наети лица, като най-голямо е регистрирано в „Добивна промишленост“ (23.8%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (21.0%) и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (6.5%). Увеличение се наблюдава в десет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Култура, спорт и развлечения“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“  (12.4%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (6.8%), и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (6.0%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (28.9%) и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” (13.3%).

Област Благоевград се нарежда на шесто място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 768.8 хил., а най-малък в област Видин – 15.9 хиляди.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2022 г. възлизат на 280.9 млн. евро по текущи цени, което е с 25.5% повече в сравнение с 2021 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.0% и съответно 1.6% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 215.2 млн. евро, или с 27.7% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 57.5 млн. евро, което е с 8.9% повече в сравнение с 2021 година.

И през 2022 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 231.6 млн. евро, което е 82.5% от общия обем. В сравнение с 2021 г. относителният дял на чуждестранните инвестиции в община Перник спрямо общия размер за областта се запазва същия.

През ноември 2023 г. в област Перник са функционирали 12 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 257 стаи и 513 легла в тях. В сравнение с ноември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се запазва същия, а на леглата в тях се увеличава с 1.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2023 г. е 3 350. Българските граждани са реализирали 2 931 нощувки, а чуждите – 419.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2023 г. е 1 608. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през ноември 2023 г. са 1 444 и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 164 и са реализирали средно по 2.6 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през ноември 2023 г. е 21.8%, като спрямо ноември 2022 г. намалява с 2.8 процентни пункта.

Приходите от нощувки през ноември 2023 г. достигат 169.8 хил. лв., като от български граждани те са 133.0 хил. лв., а от чужди – 36.8 хил. лева.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2022 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 768 766, което представлява 33.7% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2021 г. броят на наетите се увеличава с 7 462 души или с 1.0%. Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 8 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения “ (9.8%), „Култура, спорт и развлечения“ (9.8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (6.7%). Намаление на наетите лица е регистрирано в 12 икономически дейности, като най-значимо е в „Селско, горско и рибно стопанство“ (6.1%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 18.7 и 13.8%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (768 766) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2022 г. е 29 698 (фиг.1), при 21 242 лв. средно за страната.

През 2022 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 11 236.3 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 10.7%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 043.8 млн. лв., което е с 3.2% повече в сравнение с 2021 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2022 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Строителство“ съответно със 0.4 и 2.6 процентни пункта. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ инвестициите за ДМА са с 44.6% повече в сравнение с 2021 година и достигат 1 113.9 хил. лв.