Териториални статистически бюра

През първото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 213 жилищни сгради с 2 906 жилища в тях и 357 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с  54 044 кв. м РЗП  и на 46 други сгради с 59 165  кв. м РЗП.

 Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намалява с 35.1%, а жилищата в тях и общата им застроена площ  – съответно с 45.1 и 46.4%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 38.5%, а тяхната РЗП – със 74.9%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 4.2%, а общата им застроена площ – с 42.6%.

В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради  нарастват с 3.9%, броят на жилищата в тях – с 24.3%, а разгънатата им застроена площ – с 18.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават със 7.0%, а тяхната РЗП – с 6.2% (фиг. 1).

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

През 2018 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 651 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им нараства с 38, или 2.4%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст
•  от 14 до 17 г.) са 81.6%
• Малолетни (8-13г.) – 18.4%.
• Момчетата са 1130, или 68.4%.
• Учащи са 1 335 лица (80.9%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Бракове

            През 2018 г. в област София (столица) са регистрирани 6 064 юридически брака – с 11 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[1] е непроменен – 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 892) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 172 брака.

Сключилите брак през 2018 г. във възрастова група 25-34 години са 58.4% за мъжете и 61.6% за жените.

            За 85.2% от мъжете и 86.9% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове  96.1% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.8%), следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и фактическа раздяла (4.7%).

За 9.0% от жените и 12.3% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.2 при мъжете и 37.9 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 30-39 при мъжете – 28.2% и 35-39 при жените – 20.9%.

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.0 хил., или 77.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 701.5 хил., или 62.0% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.4 %, следвани от лицата със средно образование – 57.1%, и от лицата с основно и по-ниско образование -23.0%.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 682.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 75.6%, съответно 77.5% за мъжете и 73.8% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.0 процентен пункт.

• Безработните лица в област София (столица) са 14.5 хиляди. В сравнение с 2017 г. броят на безработните лица намалява с 26.4%.

• Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта (при 1.0 процентен пункта намаление за страната) в сравнение с 2017 г. и достига 2.0%.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 205.6 хил., от които 92.5 хил. са мъже и 113.1 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 2.6%, съответно с 1.1% за мъжете и с 3.8% за жените.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица)  през 2017 година е 40 127 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със 6.7%. Произведеният в областта БВП е 39.7% от общия за страната. На човек от населението се падат  30 295 лв. от стойностния обем на БВП  за областта, при 14 280 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 30 295 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 141.4 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 16.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 5 572.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 45.5% , а при нежилищните сгради – с 23.3% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 568.5 млн. лв.,  като спрямо 2016 г. нарастват с 12.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 55.7%, а на жилищни сгради – 44.3%.

            През 2017 г. приходите от сградно строителство са 3 184.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 29.5%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 51.0%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.0% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 2 956.7 млн. лв., като нарастват с 4.9% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 48.1% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 51.3%.

През 2017 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се намалява от 127 л/ден за 2016г. на 126 л/ден  за 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2012 г. насам в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област София(столица) е с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с допречистване след вторично третиране) е свързано 96.2 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2017 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 739 542, което представлява 32.0% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2016 г. броят на наетите се увеличава с 16 252 души или с 2.2%. Увеличение се наблюдава в четиринадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в  „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7.5%), „Култура, спорт и развлечения“ (4.3%) и „Професионални дейности и научни изследвания“ (3.7%). Намаление на наетите лица е регистрирано в пет икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (14.7%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 20.1 и 10.2 процентни пункта.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (739.5 хил.) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2017г. е 17 199 (фиг.1), при 12 448 лв. средно за страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2017 г. възлизат на 12 311 млн. евро, което е с 0.8% повече в сравнение с 2016 година.

            През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 185 млн. евро, което е с 2.8% по-малко в сравнение с 2016 г. Следващ по обем на направените ПЧИ е  отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 414 млн. евро или с 3.0% повече от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 814 млн. евро, което е с 8.7% по-малко спрямо 2016 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 414 млн. евро, или с 1.8% повече в сравнение с 2016 година.