Териториални статистически бюра

През февруари 2023 г. в Софийска област са функционирали 95 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 807 легла в тях. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.2%, а броят на леглата в тях намалява с 11.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2023 г. е 117 965, или с 2.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През февруари 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 84.7% от общия брой нощувки на чужди и 27.0% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 13.5% от нощувките на чужди и 45.4% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 1.8 и 27.6%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през февруари 2023 г. е 30 321, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 10.6%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – с 2.3%, така и при българските – със 17.3%.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на декември 2022 г. са 58 297, като спрямо същия месец на предходната година броят им се е увеличил с 0.4% . В сравнение с края на септември 2022 г. наетите лица в областта са с 0.5% по-малко.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за октомври 2022 г. е 1 675 лв., за ноември – 1 740 лв. и за декември – 1 784 лева.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в Софийска област са издадени разрешителни за строеж на 207 жилищни сгради с 269 жилища в тях и 47 157 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 67 други сгради с 15 930 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.8%, броят на жилищата в тях – с 9.1%, но общата им застроена площ се увеличава с 1.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради намаляват с 20.2%, както и разгънатата им застроена площ – със 73.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 21.8%, жилищата в тях намаляват със 7.9%, а разгънатата им застроена площ е със 17.2% по-голяма. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 15.5% повече, докато разгънатата им застроена площ е с 69.1% по-малка.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в Софийска област е започнал строежът на 98 жилищни сгради със 100 жилища в тях и с 19 266 кв. м разгъната застроена площ и на 25 други сгради с 3 179 кв. м РЗП.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

През 2022 г. в Софийска област икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 110.7 хил., или 75.7% от населението на същата възраст. В сравнение с 2021 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.1 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица e 111.8 хил., от които 63.1 хил., или 56.4%, са мъже и 48.7 хил., или 43.6%, са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.8% (64.4% за мъжете и 47.5% за жените).

Заетите лица в Софийска област на възраст 15 – 64 навършени години са 109.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 74.9% (81.2% за мъжете и 68.1% за жените). В сравнение с 2021 г. коефициентът намалява с 0.3 процентни пункта.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2021 г. е 4 547 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 11.0%. Произведеният в областта БВП е 3.3% от общия за страната. На човек от населението се падат 19 263 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

През януари 2023 г. в Софийска област са функционирали 86 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 588 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 4.4%, а броят на леглата в тях – с 12.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 92 147, или с 12.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През януари 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 88.5% от общия брой нощувки на чужди и 28.2% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 10.8% от нощувките на чужди и 42.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 0.7 и 29.3%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през януари 2023 г. е 25 848, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 19.1%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – с 9.8%, така и при българските – с 26.6%.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. са 7 409.3 хил. лв. и в сравнение с януари 2022 г. са с 6.4% по-малко. Приходите от нощувки на български граждани намаляват с 23.5%, докато тези на чужди граждани се увеличават с 2.4%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 114.9 хил. – 64.7 хил. мъже и 50.3 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица намалява с 0.7%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 57.4%, като при мъжете този дял е 66.1%, а при жените – 49.0%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2022 г. са 112.2 хил., като в сравнение със същия период на 2021 г. броят им е намалял с 0.8%. Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 77.0%. За мъжете коефициентът на заетост е 83.2%, а за жените – 70.4%.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата в Софийска област, които самоопределят здравето си като добро – 101 020 (47.4%), следвани от много добро – 54 760 (25.7%), и задоволително – 37 536 (17.6%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 7 609 и 1 478 души, или 3.6 и 0.7% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 732 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 8 194, или 3.8% от отговорилите лица.

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в Софийска област, са 10 046, или с 0.9% повече в сравнение с 2020 година. Нетните приходи от продажби са 16 319 млн. лв. и са с 20.8% повече от предходната година. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 58 214.

Стойността на продукцията в Софийска област за 2021 г. е в размер на 13 487 млн. лв., като е отчетено увеличение от 13.4% спрямо 2020 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост”, където са реализирани 73.3% от общата стойност на продукцията.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял – 92.8% от общия брой в областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.9% от всички предприятия, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.1%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.2%.

Крайният финансов резултат на предприятията в Софийска област за 2021 г. е печалба в размер на 1 357 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 6 931, със загуба – 2 019, а с нулев финансов резултат – 1 096.

Тенденции в развитието на миграцията

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.