Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2020 г. възлизат на 224.3 млн. евро по текущи цени, което е с 19.9% повече в сравнение с 2019 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2020 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 136.1 млн. евро, или с 25.0% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 83.1 млн. евро, което е с 8.0% повече в сравнение с 2019 година. И през 2020 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 190.3 млн. евро, или 84.9% от общия обем. Спрямо 2019 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 2.0 процентни пункта.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2021 г. показват, че 82.8% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 83.5%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Перник с достъп до интернет се е увеличил близо два пъти.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2021 г. област Перник се нарежда на 13-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Варна – 91.1%, а най-малък в област Враца – 67.9%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2021 г. намаляват спрямо края на юни2021 г. с 1.9% и достигат 27.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.4 и 16.4%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.1% (до 6.9 хил.), докато в частния сектор намаляват с 3.5% (до 21.0 хиляди).

В края на септември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.3% по-малко в сравнение с края на септември 2020 година.

През 2020 г. на територията на област Перник са регистрирани 506 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2019 г. се наблюдава намаление с 14.1%. През годината по пътищата на областта са регистрирани 55 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 3 лица и са ранени 62 души. В сравнение с 2019 г. броят на ПТП намалява с 19.1%, този на загиналите – със 78.6%, а на ранените лица – с 24.4% (Фиг.1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2021 г. се увеличават спрямо края на март2021 г. с 0.8% и достигат 28.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.8 и 16.4%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.2% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор се увеличават с 1.5% (до 21.7 хиляди).

В края на юни 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.3% повече в сравнение с края на юни 2020 година.

 През второто тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2021 г. със 7.6%, като достига 1 192 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 376 лв., а за частния – 1 133  лева (Фиг. 1).

В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област се увеличава с 23.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства със 17.8%, а в частния сектор – с 26.5%.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2018 – 2020 г., е 72.9 години, или с 0.5 години по-малкоспрямо предходния период 2017 – 2019 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.7 години по-ниска от средната за страната – 74.6 години.

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68.9 години, докато при жените е с 8.4 години по-висока – 77.3 години.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2020 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла.Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2020 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 371.2 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 783.9.

Към 31.12.2020 г. в област Перник функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 483 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година нарастват както броят на този тип детски заведения, така и местата в тях, съответно с 15.4 и 5.0%.

В градовете детските ясли са 14 с 463 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 11 детски ясли с общ капацитет от 405 места. В община Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2020 г. е 17.9% при 17.7% – средно за страната. В сравнение с 2019 г. стойността на показателя се повишава с 1.5 процентни пункта, което се дължи на по-големия брой места в детските ясли и по-малкия брой деца във възрастовата група до 3 години. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (42.9%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2020/2021 година в детски градини са записани 3 671 деца, или с 1.0% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2020 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 364 и 341 ученици.

            Предучилищно образование

            През учебната 2020/2021 г. броят на самостоятелните детски градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2019/2020 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2020/2021 г. е 3 671, от които 1 951, или 53.1% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата се увеличава с 1.0%  (фиг.1).

            Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване^[1], за учебната 2020/2021 година е 87.7%, или с 0.9 процентни пункта по-малко спрямо миналата учебната година.

            Средният брой деца в една детска градина за областта е 167. За  община Перник този брой е 192, за община Радомир – 189, а за останалите общини е по-малък – Брезник (121), Трън (77), Земен (17), Ковачевци (10).

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2020 г. линията на бедност общо за страната е 451.00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 659.9 хил. лица, или 23.8% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2020 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 505.50 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 20.1 хил. лица, или 16.9% от населението на областта (табл.1).