Териториални статистически бюра

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2018 г. се увеличават спрямо края на март 2018 г. с 3.4% и достигат 29.7 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.4 и 17.0%.
В края на юни 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 2.4 хил., или с 9.0% повече в сравнение с края на юни 2017 година. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.8% (до 6.3 хил.), а в частния сектор – с 11.1% (до 23.3 хиляди).
През второто тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2018 г. с 5.8%, като достига 887 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 942 лв., а за частния – 871 лева.
В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 15.3%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава със 7.3%, а в частния сектор – с 18.5%.

PDF файл

През 2017 г. са приключили делата за 494 извършени пресъпления. Делата за 140 от тях са завършили с ефективни осъдителни присъди за 258 – с условно осъждане, за 10 – с оправдаване, за 2 – с прекратяване, а за 84 – с освобождаване от наказание.
През 2017 година с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 398 извършени престъпления в област Перник, което е с 26.7% по-малко в сравнение с 2016 година.
Броят на обвиняемите лица в областта през 2017 г. е 487, от които:
• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 143 лица или 29.4% от общия брой на обвиняемите;
• условно осъдени са 249 лица, или 51.1% от общия брой на обвиняемите;
• освободени от наказателна отговорност са 83 лица, или 17.0% от общия брой на обвиняемите;
• оправдателна присъда са получили 10 обвиняеми лица (2.1%);
• на 2 лица (0.4%) делата са прекратени.
Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди през 2017 г. е 392, като в сравнение с 2016 г. намалява с 27.0%.
Осъдените непълнолетни лица (14 – 17 години) са 11, или 2.8% от всички осъдени.

PDF файл

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2017 г. в област Перник са издадени 17 книги с тираж 4 хил. екземпляра и 1 брошура.
В сравнение с предходната година през 2017 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява с 28%, а средният им тираж – с 3.7% и достига 233 броя.
През 2017 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 7 141 заглавия, или 70.9%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 5.9 и 3.8%. За област Перник този дял е 0.2%.

PDF файл

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са 4 с 477 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла (табл. 1).
В сравнение с 2016 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Перник и легловият им фонд остават без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 183 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:
• За активно лечение – 2 със 123 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 389.6 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на 26 място в страната по този показател (преди областите Видин и Ямбол, съответно – 385.4 и 361.1). Най – висока е стойността на показателя в област Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), а средно за страната е 748.1 на 100 000 души от населението.
В сравнение с 2016 г. стойността на показателя в област Перник се повишава с 4.2 процентни пункта, което се дължи на намаляване броя на населението.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 29 с 6 легла. В сравнение с 2016 г. броят и легловият им фонд остават без промяна.
Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 10 заведения с 5 легла.
В края на годината в областта функционират 13 самостоятелни медико-технически лаборатории и 3 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 5 с 37 легла.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 310 сгради с 95 997 жилища в тях. В сравнение с 2016 г. жилищните сгради са с 95 повече, а жилищата в тях се увеличават със 124. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 3 473 с 23 612 жилища в тях, тухлените – 49 784 с 63 333 жилища, а 9 052 жилища се намират в 9 053 сгради с друга конструкция. В градовете 41.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.1% – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 76.0% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.3% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 12.9%, жилищата с пет и повече стаи – 9.5%, а едностайните са 9.1%
Най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, както в градовете, така и в селата съответно – 73.2 и 63.3%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 69.1%, а многостайните с четири и повече стаи (64.5%) – в селата (фиг. 2).

PDF файл

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи
Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2016 г. техният брой се увеличава с 0.7%. Към 31.12.2017 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 495. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 561 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2017 г. са 37.7 хил. и в сравнение с 2016 г. намаляват с 36.6% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.3% от посещенията в музеите. В сравнение с 2016 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 26.6%, а изнесените беседи – с 18.9%.
Общият персонал на музеите през 2017 г. е 45 души и се увеличава с 2.3% в сравнение с 2016 година.

файл PDF

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 3 583 деца, или с 1.6% по-малко в сравнение с педходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 390 и 414 ученици.
• През учебната 2017/2018 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 65.

Предучилищно образование

През учебната 2017/2018 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2016/2017 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2017/2018 г. е 3 583, от които 1 876, или 52.4% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 1.6% (фиг.1).
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 85.8%, или с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 163. За община Перник този брой е 185, за община Радомир – 177, а за останалите общини е по-малък – Брезник (146), Трън (85), Земен (26), Ковачевци (14).
Средният брой деца, формиращи една група е 25, като в община Брезник този брой е 29, в община Трън – 28, в община Земен – 26, в община Радомир – 25, в община Перник – 24 и в община Ковачевци -14.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 310, и в сравнение с предходната учебна година намалява със 7 души. 77.7% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.

PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността
През 2017 г. линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 366.75 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 17.2% от населението на областта (табл.1).

PDF файл
 

Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 419 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта се остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 3.5%.
В градовете детските ясли са 12 със 399 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 361 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2017 г. е 15.0 на 100 деца до 3-годишна възраст при 16.9 – средно за страната. В сравнение с 2016 година стойността на показателя за областта се повишава с 0.4 процентни пункта. В областта най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (75.0 на 100 деца), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.5 на 100 деца до 3-годишна възраст.
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ в област Перник са постъпили 392 деца или с 6.8% повече от предходната година. В края на годината в детските ясли се отглеждат и възпитават 370 деца (табл. 2), от тях момчета са 195 и 175 момичета. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детски ясли към 31.12.2017 г. се увеличава с 2.8%, при регистрирано намаление за страната с 0.1%

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е с 1.2 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.7 години по-висока – 77.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.8 и 1.4 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.1 години. При жените тя се увеличила с 0.7 години, а при мъжете – с 1.4 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).