Териториални статистически бюра

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2016 – 2018 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.5 години по-ниска от средната за страната – 74.9 години.

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Към 31.12.2019 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 460 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 1.1%.

В градовете детските ясли са 12 с 440 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 404 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2019 г. е 16.4% при 17.9% – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (46.2%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност общо за страната е 413.04 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната. Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2019 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 475.25 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 25.3 хил. лица, или 20.9% от населението на областта.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2019/2020 година в детски градини са записани 3 633 деца, или с 3.4% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2019 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 345 и 421 ученици.
• През учебната 2019/2020 година общият брой на записаните студенти е 62.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2019 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 154 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2018 г. броят им намалява с 8, или с 4.9%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 79.2%;
• Малолетни (8 – 13 години) – 20.8%;
• Момчета – 125 (81.2%);
• Момичета – 29 (18.8%);
• Учащи – 137 (89.0%);
• В криминогенна среда живеят 88 малолетни и непълнолетни (57.1%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Текуща демографска ситуация в областта през 2019 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Намалява абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Увеличава се броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2019 г. населението на област Перник е 119 190 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 1 690 души, или с 1.4%.

           Мъжете са 57 932 (48.6%), а жените – 61 258 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат

 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 50 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2018 година е 1 113 млн. лв. Това нарежда областта на 25 място в страната. В сравнение с  2017 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 153 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 15 615 лв. за страната.

Създадената през 2018 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2017 г. с 15.9% и възлиза на 996 млн.лв. Създадената в областта БДС е 1.0% от общата за страната .

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2019 г. се увеличават спрямо края на септември2019 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.1 и 17.9%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.4% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 0.3% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 0.6% в сравнение с края на декември 2018 година.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2019 г. със 7.6%, като достига 1 051 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 151 лв., а за частния – 1 019 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 16.0%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.3%, а в частния сектор – с 16.2%.

1. Води

През 2018 г. 98.6% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 109 л/ден през 2017 г. на 106 л/ден през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/чов./ден) и Благоевград (117 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (69 л/чов./ден).