Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2022 г. линията на бедност общо за страната е 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2022 г. в област Кюстендил размерът на линията на бедност е 574.25 лв. (табл.1).

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Кюстендил показват, че:

• През учебната 2022/2023 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 3 149 деца, или с 2.6% повече в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.5 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 2.8 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2022 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 383 и 151 ученици.

Към 31.12.2022 г. в област Кюстендил функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 480 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения остава непроменен, докато местата в тях намаляват с 3.

В градовете детските ясли са 12 с 398 места, а в селата – 3 с 82 места. В община Кюстендил се намират 7 детски ясли с общ капацитет от 190 места. В общините Бобошево, Рила, Невестино и Трекляно няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Кюстендил към 31.12.2022 г. е 20.0% при 19.5% – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Кочериново (26.9%), а най-ниска е осигуреността с места в община Бобов дол – 14.5%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица в област Кюстендил на възраст 15 – 64 навършени години са 50.7 хил., или 75.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2021 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.9 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 51.0 хил., от които 26.6 хил., или 52.2% са мъже и 24.4 хил., или 47.8% са жени. Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години е 52.1% (56.7% за мъжете и 47.8 за жените).

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 73.5%, съответно 73.6% за мъжете и 73.4% за жените. В сравнение с 2021 г. коефициентът се увеличава с 1.0 процентни пункта.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 130.5 млн. лв., като спрямо 2020 г. се увеличават с 18.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 112.1 млн. лв., а от поддържане и текущ ремонт – 18.4 млн. лева.

Приходите от сградно строителство са в размер на 92.6 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 53.2%, а от строителство на жилищни сгради – 46.8% от общите приходи от сградно строителство.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт намаляват със 17.0% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 70.9%, а на жилищните сгради – 29.1%.

В област Кюстендил приходите от гражданско строителство са 37.9 млн. лв. и се увеличават с 36.0% спрямо 2020 година. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 49.4%, следван от „Други“ – 43.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 9, а новопостроени жилища в тях са 13. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 4 по-малко, или 30.8%, а жилищата в тях намаляват с 2, или 13.3% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманенобетонна конструкция са 100%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив – 232 сгради с 517 жилища, и Варна – 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (30.8%).

През февруари 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 73 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 163 стаи и 2 685 легла в тях. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 43.1%, а на леглата в тях – с 29.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2023 г. е 19 717, или със 72.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 18 734 нощувки, а чуждите – 983.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Кюстендил са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 257 млн. лв., от които 66.7% са от нехранителни стоки и 33.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 21.6%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 19.2 и 22.8%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 516 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 69.5%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 24.2%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на нехранителни стоки съответно 4.5 и 35.3%.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 6 060 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 062) и Дупница (2 139), или съответно 50.5% и 35.3% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търгивия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 37.3%, следван от сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 13.9% и сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 8.5%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 94.1%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.9%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2021 г. с положителен финансов резултат от 149 млн. лева. Предприятията, приключили 2021 г. с печалба, са 4 449, със загуба – 966 и с нулев финансов резултат – 645.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 137.4 млн. лв. по текущи цени, което е с 46.0% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 60.7 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 35.4 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на индустрията, като относителният им дял се увеличава със 7.4 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) с 5.2 процентни пункта.