Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2015 година

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Кюстендил през 2015 година е 924 млн. лв. Това нарежда областта на 23-то място в страната. В сравнение с 2014 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със 7.0%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 274 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 26 690 лв., а с най-ниско – областите Силистра и Сливен, съответно с 5 933 и 5 921 лева.
Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност (БДС) в област Кюстендил през 2015 г. възлиза на 798 млн.лв., което е с 6.6% повече спрямо 2014 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 429 млн. лв. и представлява 53.7% от общата БДС за областта. В сравнение с 2014 г. делът на сектора в добавената стойност намалява с 3.2 процентни пункта.
Индустриалният сектор увеличава своя обем и относителен дял в БДС за областта. През 2015 г. са реализирани 283 млн. лв. или 35.5% , което е с 0.3 процентни пункта повече спрямо 2014 година.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 10.8% от добавената стойност на областта и е в размер на 86 млн. лева. Спрямо 2014 г. бележи увеличение с 2.9 процентни пункта.
В национален мащаб делът на БДС, генерирана в селското, горското и рибно стопанство през 2015 г., е 4.8%, този на индустриалния сектор е 27.9%, а в сферата на услугите е създадена 67.3% от брутната добавена стойност в страната.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2016 година

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2016 г. намаляват с 2.4% спрямо края на септември 2016 г., като достигат 29.3 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 14.6%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 1.2% (до 7.4 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.5% (до 22.0 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 620, или с 2.1% по-малко в сравнение с края на декември 2015 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти”, „Добивна промишленост” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2016 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Професионални дейности и научни изследвания” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 2.1%, като достига 681 лева. Най-голямо увеличение има в „Култура, спорт и развлечения“ – с 22.4% и „Образование“ – с 9.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 8.0% и „Строителство”- с 3.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г. за обществения сектор е 817 лв., а за частния – 636 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 5.6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности” и „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 8.4%, а в частния сектор – с 4.6%.

Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2016 година

PDF файл
 

През декември 2016 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 35 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 210, а на леглата 2 813. В сравнение с декември 2015 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 25.9%, а на леглата в тях – с 9.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2016 г., е 12 143, или с 42.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 93% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2016 г. в област Кюстендил се увеличават с 34.8% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 7 257. От всички пренощували лица над 93% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.7 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 67.8% от всички лица.

Издадени разрешителни за строеж в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2016 година

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 25 жилищa в тях и 3 278 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 52 други сгради с 9 261 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 9.1%, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а общата им застроена площ – с 69.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 62.5%, а общата им застроена площ е повече с 50.3%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а разгънатата им застроена площ е повече със 137.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други видове сгради, нараства със 100.0%, а разгънатата им застроена площ – с 52.3%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 200, Пловдив – 163, Варна – 133, Бургас – 88, и област София – 75. По този показател област Кюстендил се нарежда на 17-то място сред 28-те области в страната.

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2015 година

PDF файл
 

През 2015 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 92 л/ден през 2014 г. на 94 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 1.7%. за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 75.1% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Кюстендил през 2015 година

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 159.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 14.8%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 89.6 млн. лв., или с 8.7% повече от 2014 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 34.9 млн. лв., или с 16.5% повече в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези сектори заедно формират 78.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 2.8 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 12.7 млн. лв., или с 36.0% повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 1.4 пункта в сравнение с предходната година и достига 31.3%, а делът на разходите за закупуване на транспортни средства – с 0.8 пункта, и е 14.9%. Спрямо 2014 г. се увеличават разходите за придобиване на земя – с 0.6 пункта и достигат 3.5%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура с 2.7 пункта, които формират 42.3% от общия обем инвестиции в ДМА.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2015 година

PDF файл
 

За област Кюстендил в Националния статистически институт годишен отчет за дейността през 2015 г. са представили общо 5 501 нефинансови предприятия, или с 2.7% по-малко в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро предприятията, с персонал до 9 заети – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 286, а на средните (50 – 249 заети) е 59. Големите предприятия с над 250 заети са 10.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2015 г. възлиза на 1 444 млн. лв., като е отчетен ръст от 14.2% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 41.0% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Кюстендил са реализирали приходи от дейността в размер на 1 902 млн. лева. Отчетен е ръст от 5.4% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 1 809 млн. лв., което е с 3.1% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Кюстендил достигат 1 775 млн. лв., като е отчетено увеличение с 6.3% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 43.8%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно 25.3 и 16.5%.

Преки чуждестранни инвестиции в област Кюстендил през 2015 година

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2015 г. възлизат на 42.0 млн. евро, което е с 3.4% по-малко в сравнение с 2014 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Силистра и Монтана.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 23.9 млн. евро или с 5.2% повече от 2014 година, като 52.6% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 11.8 млн. евро или с 39.2% над нивото на предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 5.0 млн. евро или с 11.1% по-малко спрямо предходната година. През 2015 г. тези дейности заедно формират 96.7% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер нараства с 12.2% спрямо 2014 година.
И през 2015 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил, като в сравнение с предходната година се увеличават с 9.0%. Спрямо 2014 г., относителният им дял в общия размер на ПЧИ за областта нараства със 7.6 процентни пункта. През 2015 г. се регистрира намаление с 46.2% на направените чуждестранни инвестиции в община Сапарева баня спрямо предходната година, докато в община Дупница се наблюдава увеличение на ПЧИ с 13.4%.

Използване на информационно-комуникационни технологии от домакинствата и лицата в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата показват, че през 2016 г. 55.4% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 63.5% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира ръст от 5.1 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2006-2016 г. използването на информационно-комуникационни технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от девет пъти.
По относителен дял на тези домакинства областта се нарежда на двадесет и второ място в страната, като след нея остават областите Силистра, Габрово, Сливен, Ловеч, Плевен и София.
През текущата година в област Кюстендил 43.5% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязан спад от 3.0 процентни пункта спрямо предходната година. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 44.9 и 42.2%.
Значителни са различията при регулярно използващите интернет по образование, като 76.9% от лицата с висше образование и 42.6% от лицата със средно образование използват редовно глобалната мрежа, докато само 29.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Кюстендил през третото тримесечие на 2016 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 11 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 1 938 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 32 други сгради с 6 160 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.4%, жилищата в тях – с 52.2%, а общата им застроена площ – с 40.3%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 8.6%, но разгънатата им застроена площ се увеличава с 19.8%.
В сравнение с третото тримесечие на 2015 г. броят издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил намалява с 15.4%, броят на жилищата в тях – с 38.9%, а разгънатата им застроена площ – с 11.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради остава непроменен, но разгънатата им застроена площ нараства със 122.5%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) и Пловдив – по 170, област Варна – 109, област София – 107, и област Бургас – 104. По този показател област Кюстендил се нарежда на 18-то място сред 28-те области в страната.
През третото тримесечие на 2016 г. в област Кюстендил е започнал строежът на 7 жилищни сгради с 8 жилища в тях и 1 415 кв. м обща застроена площ и на 6 други сгради с 1 448 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради и жилищата в тях нарастват съответно с 16.7 и 14.3%, а общата им застроена площ – с 16.7%. Броят на започнатите други сгради намалява с 14.3%, а тяхната РЗП – с 32.7%.
В сравнение с третото тримесечие на 2015 г. броят на започнатите нови жилищни сгради се увеличава с 40.0%. Нараства и броят на жилищата и на разгънатата застроена площ в тях, съответно с 60.0 и 46.3%.