Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 149 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 0.1%. От тях цифровизирани са 2 047 фондови единици, което е с 1.1% по-малко в сравнение с предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 111 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 5.0%. В дните със свободен вход са осъществени 11.4% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 5.8% в сравнение с предходната година.
Общият персонал на музеите в областта през 2016 г. е 84 души и се запазва в сравнение с 2015 година.

2. Сценични изкуства

През 2016 г. в действащите 2 драматични театъра в област Кюстендил са организирани 48 представления, посетени от 14 012 зрители. Представленията от български автори са 50.0%, а посетителите им са 56.2% от всички. В сравнение с 2015 г. представленията намаляват с 34.2%, а посещенията – с 29.0%. Увеличава се средният брой посетители на едно представление – от 270 души през 2015 г. на 292 души през 2016 година.
През 2016 г. в областта развива дейност 1 оркестър. Представленията на този музикален колектив намаляват със 7.0%, а посещенията се увеличават с 45.5% в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 19 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 564 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 41, или с 6.8%.
В градовете детските ясли са 13 с 458 места, а в селата – 6 със 106 места.
В областта към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 192 места и са обслужени 131 деца, а яслените групи към ДГ – с 372 места, като са посещавани от 290 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. за областта е 20.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.5%. По този показател област Кюстендил се нарежда на пето място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (25.7%), Благоевград (23.8%), Ловеч (21.1%) и Враца (21.0%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.6%), Пазарджик (9.5%), Кърджали (10.7%) и Силистра (10.8%).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 354 деца, или с 91 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 421 деца (табл. 2). От тях момчета са 228, а момичета – 193. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.8%.

PDF файл
 

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2016/2017 година в детските градини са записани 3.3 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.4% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VIII клас) – 3.6 хиляди.
• През 2016 г. завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 365 и 381 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2016 г. в областта функционират 20 самостоятелни детски градини с директор, или със 7 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 18 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2016/2017 година е 3.3 хил., което е с 489, или с 12.8% по-малко от броя им през учебната 2012/2013 година и с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година (Фиг. 1.).
Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.7 хил., като на 100 деца се падат 111 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 106 места.
Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 83.7%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166, като за селата е значително по-голям – 219, а за градовете – 161. Детските групи са 143, от които 129 са целодневни и 14 – полудневни. Една група се формира средно от 23 деца, съответно – 24 в градовете и 19 в селата.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени и заведени на отчет и преминали през детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2016 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 105. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 3.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. са следните:
• 89.5% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 10.5% от общия брой на водените на отчет в ДПС;
• Момчета са 94 (89.5%), а момичета – 11, или 10.5%;
• Учащи са били 90 малолетни и непълнолетни лица, или 85.7%;
• Не учат 3 непълнолетни лица (2.9%);
• Работят 4 непълнолетни лица (3.8%);
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 76 (72.4%) малолетни и непълнолетни.
Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта и в сравнение с 2015 г. намалява с 9.1%.
В област Кюстендил броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет в ДПС за първи път през 2016 г., е 34, или 32.4% от всички водени на отчет лица, като 76.5% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.3%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 30 малолетни и непълнолетни лица, или 28.6% от водените на отчет през годината. Поради навършване на 18-годишна възраст са отпаднали 21 лица (70.0%), поради поправяне на поведението – 7 лица (23.3%) , а 2 лица (6.7%) – на други основания.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2017 г. намаляват с 0.8% спрямо края на декември 2016 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.5 и 13.0%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.4% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 0.9% (до 21.8 хиляди).
В края на март 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 1 505, или с 4.9% по-малко в сравнение с края на март 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Финансови и застрахователни дейности“.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 5.7%, като достига 720 лева. Най-голямо увеличение има в „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 39.1% и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 24.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Образование” – с 5.7% и „Административни и спомагателни дейности”- с 4.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 803 лв., а за частния – 692 лева.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 6.4%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Други дейности” и „Финансови и застрахователни дейности“.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 7.6%, а в частния сектор – с 5.8%.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.7 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.7 години. Тя варира от 72.6 години в област Видин и област Монтана до 76.3 години в област София (столица) и 76.4 години в област Кърджали.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 70.3 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 77.3 години.
За девет години в периода между 2008 и 2016 г. средната продължителност на живота на населението в областта е нараснала с 0.7 години. При жените тя се увеличила с 0.5 години, а при мъжете – с 0.8 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години). За област Кюстендил тази разлика е 7.1 години.

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Кюстендил е 4 555 лв. (при 5 167 лв. за страната) и намалява с 0.7% спрямо 2015 година. По стойност на показателя за 2016 г. областта се нарежда на шестнадесето място в страната. За периода 2008 – 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 1.6 пъти.
Основната част от този доход – 97.5% през 2016 г. е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост, от трудова дейност извън работната заплата и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 2.5%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата в област Кюстендил. През 2016 г. работната заплата формира 42.0% от общия доход на домакинствата, през 2015 г. – 51.6%, а през 2012 г. – 40.6% .
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата в областта намаляват. През 2016 г. домакинствата в областта са разполагали средно на лице с 1 915 лв., получени от работна заплата, докато през 2015 г. тези средства са възлизали на 2 367 лв., т.е. доходът от работна заплата е намалял с 19.1%.
През 2016 г. доходите от социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) са 1 931 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2.5 пъти спрямо 2008 година. В област Кюстендил доходите от всички социални трансфери формират 42.3% от общия годишен доход на домакинствата през 2016 г., а през 2015 г. този дял е 39.3% (Фиг.3.). За последните 9 години най-нисък относителен дял на доходите от всички социални трансфери е регистриран през 2008 г. – 27.8%.

PDF файл
 

Текущата демографска ситуация в областта през 2016 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване;
• Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който е под средния за страната;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; нараства детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите се увеличава.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2016 г. населението на област Кюстендил е 123 431 души, което представлява 1.7% от населението на България и нарежда областта на 21-о място по брой на населението в страната (фиг. 4). В сравнение с 2015 г. населението намалява с 2 583 души, или с 2.0%. Област Кюстендил е втора в страната с най-голямо намаление на населението, като преди нея е област Видин – с 2.6%. Понижаване на броя на населението в сравнение с предходната година е регистрирано и при всички останали области с изключение на област – София (столица), която увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. – с 0.3%.
Мъжете в област Кюстендил са 60 022 (48.6%), а жените – 63 409 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 32 593, или 26.4% от населението на областта. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.5 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 6.3 процентни пункта.
Относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Ловеч и Кюстендил (по 26.4%), Монтана (25.8%) и Плевен (25.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.0%, Варна – 18.3%, Благоевград – 18.4%, и Бургас – 18.6%.

PDF файл
 

• През 2016 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 54.0 хил., или 69.9% от населението на същата възраст. В сравнение с 2015 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) нараства с 0.7 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 50.8 хил., или 46.2% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.5 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 64.1%, съответно 62.0% за мъжете и 66.4% за жените. В сравнение с 2015 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 3.9 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 81.2%, или с 9.9 процентни пункта повече спрямо 2015 година.
• Наблюдава се увеличение на коефициента на заетост за възрастовата група 35 – 44 навършени години с 0.2 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 83.3 на 83.5%.
• Нарастване с 1.9 процентни пункта спрямо 2015 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 72.2 на 74.1%.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 52.8%, или с 9.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2015 година.
• Безработните лица са 4.5 хиляди. Спрямо предходната година броят на безработните лица намалява с 38.4%.
• Коефициентът на безработица намалява с 5.0 процентни пункта в сравнение с 2015 г. и достига 8.1%.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 23.3 хил., от които 12.2 хил. са мъже и 11.1 хил. – жени.
• По степен на образование коефициентът на заетост е най-висок при лицата с висше образование – 71.1%. При лицата със средно образование относителният дял на заетите е 52.5%. От заетите лица със средно образование, които са 32.4 хил., 20.4 хил. са с придобита степен на професионална квалификация.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 30 900, което представлява 1.4% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 282 души или с 0.9%. Увеличение се наблюдава в седем от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Селско, горско и рибно стопанство“ (51.6%) и „Транспорт, складиране и пощи“ (7.2%). Намаление на наетите лица е регистрирано в единадесет икономически дейности – най-значимо в „Операции с недвижими имоти“ (53.6%) и „Други дейности“ (11.2%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 33.0 и 11.6%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 21 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 486 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.
По размер на средната работна заплата за 2015 г. област Кюстендил заема 25-то място сред 28-те области в страната. С най-високо средно възнаграждение е област София (столица) – 14 531 лв., а с най-ниско област Видин – 7 011 лв.