Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 12 жилища в тях и 1 317 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 32 други сгради с 3 775 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях нарастват с 9.1%, а общата им застроена площ бележи спад с 45.4%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление със 17.9%, а тяхната разгъната застроена площ – с 61.5% (Фиг. 1).
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 52.0%, а общата им застроена площ – с 59.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради e по-малко с 38.5%, а разгънатата им застроена площ – с 59.2%.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 215, София (столица) – 201, Бургас – 123, Варна – 116 и Пазарджик – 74. По този показател област Кюстендил се нарежда на 20-то място сред 28-те области в страната.

PDF файл
 

През декември 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 35 са хотели и 33 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 179, а на леглата 2 786. В сравнение с декември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва, а леглата в тях намаляват с 1.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2017 г., е 13 380, или с 10.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 92% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2017 г. в област Кюстендил се увеличава с 12.8% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 8 186. От всички пренощували лица над 92% са български граждани и са реализирали средно по 1.6 нощувки. Чуждите граждани имат средно по 1.8 реализирани нощувки. Както българските, така и пренощувалите чужденци са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 71.4% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през декември 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 40.6%, Гърция – 9.9%, Италия – 9.5%, Сърбия – 6.2%, Руска федерация – 5.5% и Германия – 5.2%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 г. е 15.5%, като спрямо декември 2016 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 16.7%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 13.5%.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 30 241, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите намаляват с 659 души или с 2.1%. Намаление на наетите лица е регистрирано в четиринадесет икономически дейности – най-значимо в „Административни и спомагателни дейности” (8.2%) и „Добивна промишленост” (7.3%). Увеличение се наблюдава в пет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (10.9%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (10.4%) и „Транспорт, складиране и пощи” (9.8%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 11.6%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 723.3 хил., Пловдив – 214.9 хил., Варна – 150.7 хил., Бургас – 123.3 хил. и Стара Загора – 104.4 хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.
В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2016 г. е 7 942 лв. (фиг. 1), при 11 379 лв. средно за страната.

PDF файл
 

1. Обществено водоснабдяване
През 2016 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 94 л/ден през 2015 г. на 97 л/ден през 2016 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) и Благоевград (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2016 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%), Търговище (12.0%) и София (11.0%).
В областта 75.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (12.6% за страната).

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 136.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 75.9 млн. лв., или с 15.4% по-малко от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 37.6 млн. лв., или със 7.6% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 83.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 5.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 7.1 млн. лв., или с 44.1% по-малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 12.9 пункта в сравнение с предходната година и достига 18.5%, а делът на разходите за закупуване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.7 пункта, и е 37.6%. Същевременно се увеличават вложените средства за придобиване на транспортни средства с 11.5 пункта, за закупуване на земя с 0.4 пункта, които формират съответно 26.4 и 3.9% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2016 г. възлизат на 43.7 млн. евро, което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 26.3 млн. евро или с 9.9% повече от 2015 година, като 56.9% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 12.3 млн. евро или с 4.6% над нивото на предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.9 млн. евро или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. През 2016 г. тези три дейности заедно формират 99.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер нараства с 6.9% спрямо 2015 година.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил, като в сравнение с предходната година се увеличават със 7.8%, а относителният им дял в общия размер на ПЧИ за областта нараства с 2.5 процентни пункта. През 2016 г. се регистрира намаление на направените чуждестранни инвестиции в общините Дупница и Сапарева баня съответно с 1.9 и 1.4% спрямо предходната година.

PDF файл

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 652 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 2.7% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 287 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 297, а на средните (от 50 до 249 заети) е 60. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 8.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 1 209 млн. лв., като е отчетен спад от 16.3% спрямо 2015 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 398 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 47.9% от произведената продукция и 46.1% от добавената стойност по факторни разходи за областта.
През 2016 г. нефинансовите предприятия са реализирали приходи от дейността в размер на 1 704 млн. лв. или с 10.4% по-малко в сравнение с предходната година. Разходите за дейността възлизат на 1 633 млн. лв., което е с 9.7% по-малко спрямо 2015 година.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 65.6% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 67.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира ръст от 10.2 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2007-2017 г. използването на информационно-комуникационни технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от шест пъти .
През 2017 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ловеч, Търговище, София и Монтана, а с най-висок – Шумен, Пловдив, София (столица) и Русе (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 14-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 51.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано увеличение от 8.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 54.9 и 48.8%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2017 г. се увеличават с 1.5% спрямо края на юни 2017 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 16.1%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.5% (до 7.3 хил.), а в частния сектор нарастват с 2.2% (до 21.8 хиляди).
В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 934, или с 3.1% по-малко в сравнение с края на септември 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Професионални дейности и научни изследвания” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на септември 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Транспорт, складиране и пощи”.
През третото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта остава на същото ниво от 722 лв. спрямо второто тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение има в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 6.3%, и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 5.4%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Култура, спорт и развлечения”- с 13.5%.
Средната брутна месечна работна заплата през третото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 831 лв., а за частния – 685 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 8.2%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 5.7%, а в частния сектор – с 8.7%.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 11 жилища в тях и 2 410 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 375 кв. м РЗП и на 39 други сгради с 9 812 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 56.5%, жилищата в тях – с 57.7%, а общата им застроена площ – с 33.0%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 8.3%, докато общата им застроена площ бележи спад с 25.8% (Фиг. 1).
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил намалява с 9.1%, докато броят на жилищата в тях остава непроменен, а разгънатата им застроена площ се увеличава с 24.4%. При другите видове сгради броят на издадените разрешителни за строеж нараства с 21.9%, а тяхната РЗП – с 59.3%.