Териториални статистически бюра

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2018 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС^[1] малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 91 (Фиг. 1). В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 8.1%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2018 г. са следните:

• 89.0% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 11.0%;
• Момчета са 80 (87.9%), а момичета – 11, или 12.1%;
• Учащи са били 77 малолетни и непълнолетни лица, или 84.6%;
• Не учат 14  (15.4%) лица;
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 39 (42.9%) малолетни и непълнолетни.

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Към 31.12.2018 г. в област Кюстендил функционират 14 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 452 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 21, или с 4.4%.

В градовете детските ясли са 12 с 410 места, а в селата – 2 с 42 места.

В областта към 31.12.2018 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 170 места и са обслужени 128 деца, а яслените групи към ДГ – с 282 места, като са посещавани от 245 деца.Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. за областта е 17.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 17.3%. По този показател област Кюстендил се нарежда на десето място в страната. Най-високи са стойностите на показателя за областите  Габрово (26.7%), Благоевград (23.6%) и Плевен (21.6%).

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:

• През учебната 2018/2019 година в детските градини са записани 3.1 хил. деца, като се наблюдава намаление от 2.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.9 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.0 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 335 и 461 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2018/2019 година са 500 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2018 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2018/2019 година е 3.1 хиляди. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 2.6%, а спрямо учебната 2014/2015 година – с 15.7% (Фиг. 1.).

Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.6 хил., като на 100 деца се падат 116 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 107 места.

Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2018/2019 година е 81.3%, или с 0.2 процентни пункта повече спрямо учебната 2017/2018 година.

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.7 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.1% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 3.3% (до 21.3 хиляди).

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.1% по-малко в сравнение с края на март 2018 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2019 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Селско, горско и рибно стопанство” и „Строителство”.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 845 лв. и се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 5.0%. Най-голямо увеличение има в „Транспорт, складиране и пощи” и „Хотелиерство и ресторантьорство”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2015 – 2017 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.7 и 72.8 години в областите Монтана и Враца до 76.6 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Силистра (8.5 години), Перник (8.2 години) и Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (съответно с 6.0 години).

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Текущата демографска ситуация в областта през 2018 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
• Намаляване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2018 г. областта е сред областите в страната с най-висока смъртност.
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 51.1 хил., или 70.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.2 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 50.7 хил., или 48.1% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.2 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67.5%, съответно 66.1% за мъжете и 68.9% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.4 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 75.3%, или с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година.
• Наблюдава се намаление на коефициента на заетост за възрастовата група              35 – 44 навършени години с 0.8 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 89.7 на 88.9%.
• Нарастване с 0.4 процентни пункта спрямо 2017 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 77.3 на 77.7%.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 56.9%, или с 3.7 процентни пункта по-висок в сравнение с 2017 година.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2017 година е 977 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 989 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 30 295 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 7 046 и 6 687 лева.

Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 847 млн. лв., което е с 5.8% повече спрямо 2016 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.

[1] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач. 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2018 г. намаляват с 2.6% спрямо края на септември 2018 г., като достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 15.1%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 2.0% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 2.8% (до 20.6 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 5.7% по-малко в сравнение с края на декември 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост ” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство”, „Култура, спорт и развлечения” и „Транспорт, складиране и пощи”.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 805 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 2.8%. Най-голямо увеличение има в „Образование” и „Култура, спорт и развлечения”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”.