Териториални статистически бюра

Към 31.12.2019 г. в област Кюстендил функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 439 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 13, или с 2.9%.

В градовете детските ясли са 11 с 397 места, а в селата – 2 с 42 места. В областта към 31.12.2019 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 170 места и са обслужени 137 деца, а яслените групи към ДГ – с 269 места, като са посещавани от 200 деца

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2019 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС^[1] малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 111 (Фиг. 1). В сравнение с 2018 г. броят им нараства с 22.0%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2019 г. са следните:

• 91.9% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните  (8 – 13 години) са 8.1%;
• Момчета са 100 (90.1%), а момичета – 11, или 9.9%;
• Учащи са били 98 малолетни и непълнолетни лица, или 88.3%;
• Не учат 13  (11.7%) лица;
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 54 (48.6%) малолетни и непълнолетни.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

За 2019 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 391.42 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 28.8% от населението на областта или около 34.5 хил. лица (табл. 1).

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2016 – 2018 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.9 години. Стойността на показателя варира от 72.8 години в областите Враца и Сливен до 76.7 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.3 години, а при жените – 78.1 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Кюстендил (8.9 години), Перник (8.2 години) и Смолян (8.1 години), а най-малка – в областите Кърджали и София (столица), съответно 5.7 и 6.2 години.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2020 г. достигат 27.1 хиляди, което е с 0.6% по-малко спрямо края на декември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.9 и 13.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.0% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 0.5% (до 20.1 хиляди).

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на март 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Добивна промишленост” и „Селско, горско и рибно стопанство“. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2020 г. спрямо същия период на предходната година има в дейност „Финансови и застрахователни дейности”.

През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 916 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%. Най-голямо увеличение има в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Операции с недвижими имоти”. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Строителство”.

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:

• През учебната 2019/2020 година в детските градини са записани 3.1 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.1% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.7 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.0 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2019 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 374 и 395 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2019/2020 година са 516 ученици.

Текущата демографска ситуация в областта през 2019 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
• Нараства абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Запазва се високия относителен дял на извънбрачните раждания;
• Увеличава се коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2019 г. областта е сред областите в страната с най-висока обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;
• Отрицателен механичен прираст в областта. Всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 49.5 хил., или 69.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.6 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 49.7 хил., или 48.1% от населението на 15 и повече навършени години.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2018 година е 1 115 млн. лв. Това нарежда областта на 24-то място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 9.8%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 285 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 33 437 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 7 600 и 7 029 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2019 г. достигат 27.3 хиляди, което е с 1.6% по-малко спрямо края на септември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 13.5%.