Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

За 2020 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 441.34 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 24.8% от населението на областта или около 29.0 хил. лица (табл. 1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2021 г. достигат 27.2 хиляди, което е с 4.2% повече спрямо края на декември 2020 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.7 и 13.1%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.3% (до 6.9 хил.), а в частния сектор – с 5.3% (до 20.3 хиляди).

В края на март 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 0.3% повече в сравнение с края на март 2020 година. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно намаление на наетите лица в края на март 2021 г. спрямо същия период на предходната година има в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

Текущата демографска ситуация в областта през 2020 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Нараства относителен дял на извънбрачните раждания;
• Увеличава се коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната.
• През 2020 г. областта е сред областите в страната с най-висока обща смъртност.
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите намаляват;
• Положителен механичен прираст в областта.
• Всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

• През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 48.5 хил., или 69.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.2 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 47.6 хил., или 46.7% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 46.2 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.0%, съответно 67.9% за жените и 64.3% за мъжете. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се намалява с 1.6 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 68.9%, или с 5.3 процентни пункта по-малко спрямо 2019 година.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2019 година е 1 117 млн. лв. Това нарежда областта на 26-то място в страната. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 0.2%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 468 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 38 603 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 8 130 и 7 687 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2020 г. достигат 26.1 хиляди, което е с 1.5% по-малко спрямо края на септември 2020 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 12.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.2% (до 6.9 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.0% (до 19.2 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на декември 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Култура, спорт и развлечения”.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и 3 155 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 28 други сгради с 4 218 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 52.9%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 11.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.7%, а при общата им застроена площ – с 3.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил нараства с 30.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 20.0%, а разгънатата им застроена площ – с 39.8%. Спрямо същия период издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 21.7%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 58.4%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 126.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. се увеличават с 21.5%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 109.9 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 82.6%, а при жилищните сгради – с 44.7% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 16.6 млн. лв., или с 9.8% повече в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 54.9%, а на жилищните сгради – 45.1%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 86.8 млн. лв., като се увеличават с 47.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 52.2%, а от строителство на нежилищни сгради – 47.8% от общите приходи от сградно строителство.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 124.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 6.1%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 41.9 млн. лв., което е с 33.1% по-малко от 2018 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 32.3 млн. лв., или с 9.2%  по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 59.4% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 14.4 процентни пункта.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2019 г. възлизат на 43.4 млн. евро, което е с 1.1% повече в сравнение с 2018 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 26.2 млн. евро, или с 6.4% повече от 2018 година, като 42.5% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.0 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.4 млн. евро, или с 3.9% по-малко спрямо предходната година. През 2019 г. тези три дейности заедно формират 93.5% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер се увеличава с 1.0% спрямо 2018 година.

И през 2019 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил – 29.3 млн. евро, следвана от общините Дупница и Сапарева баня, съответно с 9.7 и 3.7 млн. евро чуждестранни инвестиции.