ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН КЪМ 31.12.2019  ГОДИНА

По данни на Националния статистически институт, към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Плевен се състои от 100 803 жилищни сгради. В градовете се намират 36 597 жилищни сгради, а в селата  –  64 206 сгради. Жилищните сгради в областта представляват 4.9% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция в област Плевен преобладават тухлените сгради с гредоред – 75.9 хил. или 75.3% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча – 16.5 хил. или 16.3% и сгради с „Друга“ конструкция – 6.8 хил. или 6.8%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.1%, а панелните – 0.5%. В градовете 62.8% са тухлени сгради с гредоред, а 29.8% са тухлени сгради с бетонна плоча.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 – 1960 г. – 40.0%, а най-нисък на тези, построени от началото на 2011 г. – 0.4%.

 Към 31.12.2019 г. в област Плевен преобладават едноетажните жилищни сгради – 75.0 хил. или 74.4% от всички сгради в областта. Сградите на два етажа са 22.9 хил. (22.7%), а триетажните са 1.3 хил. (1.3%).

Към 31.12.2019 г. броят на жилищата в област Плевен е 146 742. В градовете се намират 60.3% от всички жилища в областта, а в селата – 39.7%. Спрямо предходната година броят на жилищата в област Плевен се увеличава със 150 или 0.1% (табл. 1).

1. Жилища в област Плевен към 31.12. по местонамиране

                                                                                                                                              (Брой)

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи, съответно 29.2% и 35.2%, следвани от жилищата с четири стаи – 18.4%. Най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.0%. Едностайните жилища са 7.0% от всички жилища в областта.

В градовете най-висок е относителният дял на двустайните жилища – 37.4%, а в селата на тристайните жилища – 39.2%.

Към 31.12.2019 г. осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в област Плевен е 621 при средно за страната 571 и 702 за Северозападния район. Най-много жилища на 1000 души от населението са регистрирани в общините Никопол – 803 и Пордим  –  769, а най-малко в община Плевен – 568 (фиг.1).

Фиг. 1. Жилища на 1 000 души от населението в област Плевен към

 31.12.2019 г. по общини

В Северозападният район област Видин е с най-голяма  осигуреност с жилища на 1 000 души от населението  – 818, следвана от област Ловеч – 775.

Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище за област Плевен е 1.6 лица през 2019 година. В градовете живеят средно 1.8 лица в едно жилище, а в селата – 1.3 лица.

Общата полезна площ на жилищата е 10 843 хил. кв. м или с 0.1% повече в сравнение с 2018 година. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.9 кв. м.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Плевен е 39.3 кв. м при средна за страната – 35.6 кв. метра.

Методологични бележки

Основна цел на статистиката на жилищния фонд е да осигурява информация за състоянието на жилищните сгради и жилищата в Р България. Данните за Баланса на жилищния фонд към 31.12. са получени на база на резултатите от преброяването на жилищните сгради и жилищата към 1.02.2011 г., като всяка година се добавят данните за новопостроените и се изваждат данните за разрушените жилищни сгради и жилища през съответната година.

Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали.

Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми.

В групата „други сгради“ са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали.

Жилище е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене.

В състава на жилищната площ се включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете и кухните над 4 кв. м.

В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

Данните за жилищните сгради и жилищата в тях са получени на база административно – териториалното деление на страната към 31.12. на всяка година.

Повече информация и данни за жилищния фонд, могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ – http://www.nsi.bg/Жилищен фонд/.