ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ СИЛИСТРА КЪМ 31.12.2019 ГОДИНА

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31 декември 2019 г. в област Силистра функционират 3 заведения за болнична помощ с 483 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 31 с 9 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 3.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. всички заведения за болнична помощ (3) в област Силистра са многопрофилни болници.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2019 г. е 447.1 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2018 г. се увеличава с 5.1 пункта (442.0), което се дължи на намаления брой на населението към 31.12.2019 година.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).

Към 31.12.2019 г. заведенията за извънболнична помощ в област Силистра са 31 с 9 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения е намалял с 3, а броят на леглата в тях остава непроменен.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. в област Силистра тези заведения са 3.

2. Медицински персонал

В края на 2019 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Силистра практикуват 299 лекари. Лекарите по дентална медицина са 64. Медицинските специалисти по здравни грижи са 567, от които 362 медицински сестри и 61 акушерки.

  • В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 154 лекари. Медицинските специалисти по здравни грижи са 327.
  • В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 129 лекари и 64 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 45.
  • В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2019 г. на основен трудов договор работят 16 лекари и 195 медицински специалисти по здравни грижи.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31.12.2019 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст в област Силистра е следното:

  • Мъже са 135 (45.2%), жени – 164 (54.8%);
  • Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 104, или 34.8%;
  • Младите практикуващи лекари – на възраст до 35 години, са 21, или 7.0%, а най-възрастите (над 65 и повече години) – 82, или 27.4%.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности[1] най-голям е делът на общопрактикуващите – 52, или 17.4% от всички лекари в областта, следвани от: Педиатрия – 7.7%, Хирургия – 7.4%, Акушерство и гинекология – 7.0%, Нервни болести – 6.7% и Кардиология – 6.4%.

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2019 г. в област Силистра е 27.7 на 10 000 души от населението. Областта е на 26-то място по осигуреност с лекари като след нея са областите Добрич (27.2 на 10 000 души от населението) и Кърджали (24.8). Най-висока е осигуреността с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (62.8 на 10 000 души от населението), София (столица) (51.2), Пловдив (51.0) и Варна (50.7).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за област Силистра е 4.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за област Плевен (8.3 на 10 000 души), а най-нисък за област Кърджали (3.4)

Осигуреността с лекари по дентална медицина за област Силистра е 5.9 на 10 000 души от населението. Областта е на 25-то място по осигуреност с лекари по дентална медицина. След нея остават областите Разград (5.7), София (5.5) и Търговище (5.4 на 10 000 души от населението). Най-висок е показателят в област Пловдив (17.2 на 10 000 души).

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година.

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения – например във фармацевтичната промишленост.

За 2018 г. има прекъсване на динамичните редове по отношение на териториалното разпределение на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на разпределението на лекарите по специалности. Медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 23 юли 2019 г.) и се отнася до практикуваната специалност. От 2018 г. лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване“.


[1] Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.