През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 25 жилищни сгради с 37 жилищa в тях и 6 788 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 35 други сгради с 9 727 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 56.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 42.3 и 80.4%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 94.4%, а общата им застроена площ – със 138.8%.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 28.6 и 35.1%, а жилищата в тях – с 10.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 94.4 и 180.2%.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през второто тримесечие на 2023 г. е 12, а новопостроени жилища в тях са 26. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са с 1 по-малко, или 7.7%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 10, или 62.5% (фиг. 1).
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през второто тримесечие на 2023 г. със стоманенобетонна конструкция са 66.7%, с тухлена и друга – 33.3%.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив – 163 сгради с 449 жилища, и Бургас – 130 сгради с 1 352 жилища в тях.
Доходи на домакинствата
През 2022 г. в област Кюстендил годишният общ доход средно на лице от домакинството е 8 780 лв. и нараства с 14.8% спрямо 2021 година. За последните 6 години общият доход средно на лице от домакинството се увеличава 1.8 пъти (табл. 1).
През периода 2017 – 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2023 г. намаляват спрямо края на март2023 г. с 0.6% и достигат 26.6 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.3 и 13.8%.
В края на юни 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.9% в сравнение с края на юни 2022 година.
Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.5% (до 6.8 хил.), а в частния сектор се увеличават с 1.1% (до 19.8 хиляди).
През второто тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 2.2%, като достига 1 291 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 659 лв., а за частния – 1 159 лева.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 14.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.3%, а в частния – с 15.7%.
Жилищните сгради в област Шумен към 7.09.2021 г. са 52 552. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради в областта е намалял с 561, или с 1.1%. В градовете се намират 19 118 жилищни сгради, или 36.4%, а в селата – 33 434, или 63.6%.
Най-много жилищни сгради има в община Шумен – 17 789, или 33.9% от жилищния сграден фонд в областта, следва община Велики Преслав – 5 928, или 11.3%, и община Нови пазар – 5 164, или 9.8%. Най-малко са жилищните сгради в общините Никола Козлево – 2 295, или 4.4% от жилищния сграден фонд в областта, и Венец – 2 807, или 5.3%.
През второто тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в област Враца е 52.5 хил., от които 27.2 хил. са мъже и 25.3 хил. са жени Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през второто тримесечие на 2023 г. е 41.3% (при 52.9% за страната), съответно 44.8% за мъжете и 38.1% за жените.
Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Изследването на читалищната дейност се провежда веднъж на пет години в съответствие с Националната статистическа програма и е изчерпателно, като обхваща всички читалищата на територията на Република България, регистрирани в съответствие със Закона за народните читалища.
Към 31.12.2022 г. действащите читалища на територията на област Варна са 163, от тях 39 (23.9%) са в градовете, а 124 (76.1%) в селата. В сравнение с 2017 г. броят на читалищата намалява с едно, или 0.6%. Членовете на читалищата са 14 131, като спрямо 2017 г. броят им намалява с 488, или с 3.3%.
През второто тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в област Хасково е 87.5 хил., от които 47.3 хил. са мъже, а 40.3 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 0.9%, а спрямо второто тримесечие на 2022 г. намалява с 7.1%1.
Коефициентът на заетост в областта през второто тимесечие на 2023 г. за населението на възраст 15 и повече навършени години е 49.5% ( при 52.9% за страната), съответно 56.1% за мъжете и 43.5% за жените. По коефициент на заетост област Хасково е на 12-то място сред областите в страната.
През второто тримесечие на 2023 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 83.6 хил., като 44.6 хил. от тях са мъже, а 39.0 хил. са жени. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява с 6.4 процентни пункта.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години в облатта е 67.3%, съответно 70.7% за мъжете и 63.8% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. намалението е с 3.1 процентни пункта.