По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Добрич през трето тримесечие на 2022 г. е 46, а новопостроените жилища в тях са 105. Спрямо трето тримесечие на 2021 г. сградите са с 22 повече или с 91.7%, а жилищата в тях се увеличават със 71, или с 208.8%.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през трето тримесечие на
2022 г. със стоманобетонна конструкция са 65.2%, а с тухлена – 32.6%.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания. Към 7 септември 2021 г. в област Хасково българската етническа група обхваща 154 088, или 78.5% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.9 процентни пункта. Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.
През третото тримесечие на 2022 г. местните администрации на територията на област Добрич са издали разрешителни за строеж на 41 жилищни сгради с 47 жилища в тях и със 7 211 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 39 други сгради със 17 008 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, застроената им площ и броят на жилищата в тях намаляват съответно с 2.4, 46.7 и 31.9%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради бележи ръст от 30.0%, докато разгънатата им застроена площ е по-малка с 1.1%.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово
и служебно правоотношение в област Видин към края на септември 2022 г. се увеличават с 0.7%
спрямо края на юни 2022 г., като достигат до 16.3 хиляди.
Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор се
увеличават с 2.6% (до 7.1 хил.), а в частния сектор намаляват 0.6% (до 9.2 хиляди).
През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Враца е 63.1 хил., от които 34.4 хил. са мъже, а 28.8 хил. жени. Коефициентът на заетост в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 48.5% (при 55.4% за страната). Той е съответно 54.9% за мъжете и 42.7% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 4.7 процентни пункта, като при мъжете увеличението е с 3.8 процентни пункта, а при жените – с 5.8 процентни пункта.