Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 86.5% от домакинствата в област Стара Загора, при 87.3% средно за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 7.7 процентни пункта спрямо предходната година.
Данните от проведеното изследване на Националния статистически институт за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата в област Бургас за 2022 г. показват, че 90.8% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, при средно 87.3% за страната.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
Образователна структура на населението
От 1985 г. до 2021 г. в област Кюстендил образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.
Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил броят на лицата с висше образование е 21.1 хил., или всеки пети (19.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.1 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 23.6%, а на мъжете – 15.9%, като в сравнение с 2011 г. при жените се увеличава с 5.9 процентни пункта, докато при мъжете намалява – с 4.1 процентни пункта.
Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене в област Кюстендил. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 23.4%, то в селата е 12.6%.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 г. българската етническа група в област Търговище обхваща 46 455, или 50.4% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 20.4 процентни пункта.
Към 7 септември 2021 г. отговор на въпроса за етническа принадлежност в област Варна са дали 402 049 души (93.0% от населението на областта). Над 30 хиляди души са останали извън наблюдението. Поради това, всички посочени в текста, абсолютни и относителни показатели се отнасят за лицата отговорили на въпроса.
Българската етническа група в област Варна обхваща 352 886, или 87.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. От тях 308 971 (87.6%) живеят в градовете, а 43 915 (12.4%) – в селата. Делът на българите в градовете е 91.7%, докато в селата е 67.6%. В сравнение с 2011 г. делът на българската етническа група се увеличава с 0.5 процентни пункта.