Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2021 г. линията на бедност за област Кърджали e 444.67 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 22.0% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 10.4%, а относителният дял на бедното население – с 0.9 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 24.4%, или с 2.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 37.0%, или с 15.0 процентни пункта.

Музеи

Към 31.12.2021 г. в област Шумен функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. През 2021 г. музеите на областта са посетени от 134.4 хил. посетители, като 7.3 хил. от тях са чужденци, а 11.1 хил. от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2020 г. общият брой посетители се е увеличил с 25.3%. Регистрирано е и увеличение на чуждестранните посетители – с 3.0 хил., или с 69.1%.

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2021 г. жилищният фонд в област Добрич се състои от 60.8 хил. жилищни сгради. В градовете се намират 23.4 хил. жилищни сгради, а в селата – 37.4 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 2.9% от общия жилищен фонд в страната. Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради с гредоред – 34.0 хил. или 55.9% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча – 13.7 хил. или 22.6% и сградите с „Друга“ конструкция – 10.4 хил. или 17.1%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 3.4%, а панелните – 1.0%. В градовете 45.3% са тухлени с гредоред, а 36.8% от тухлените сгради са с бетонна плоча.

Средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 71.4 години, или с 1.5 години по-малкоспрямо предходния период 2018 – 2020 година. Средната продължителност на живота в областта е с 2.2 години по-ниска от средната за страната – 73.6 години.

[1] Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2021 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 093 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 61 с 44 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 20 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2021 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 79.2% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2021 г. има 5 специализирани болница с 211 легла.

В края на 2021 г. заведенията за извънболнична помощ са 61 с 44 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2020 г. броят на тези заведения в областта намаляват с едно.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 18 с 37 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения със 7 легла.

В края на годината в областта функционират 41 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения в областта са 5 с 20 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла за страната в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9). За област Хасково този показател е 496.2, което е с 6.1 пункта увеличение в сравнение с 2020 г.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1) (фиг. 1).

През първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Ямбол е 47.0 хил., като 27.3 хил. са мъже и 19.8 хил. са жени.

През 2021 г. средната цена на сделките с ниви в област Бургас достига 912 лв. за един декар, което е с 9.4% повече в сравнение с 2020 година.

Към 31.12.2021 г. в област Стара Загора функционират 13 заведения за болнична помощ с 2 333 легла, от които 11 болници с 2 153 легла.