През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 454.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.7%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 127.5 млн. лв., което е с 21.0% по-малко в сравнение с 2019 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 119.7 млн. лв., или с 20.2% повече в сравнение с предходната година. През 2020 г. тези сектори заедно формират 54.4% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял нараства спрямо 2019 г. с 5.4 процентни пункта.
Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Сливен през 2021 година
Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в област Добрич през четвъртото тримесечие на 2021 година (предварителни данни)
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Добрич през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 47, а новопостроените жилища в тях са 81. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 23 повече, или с 95.8%, а жилищата в тях нарастват с 46, или със 131.4%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2021 г. със стоманобетонна конструкция са 89.4%, а с тухлена – 8.5%.
Дейност на местата за настаняване през януари 2022 г. в област Търговище
През януари 2022 г. в област Търговище са функционирали 11 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 241, а на леглата – 471. Общият брой на нощувките, регистрирани през януари 2022 г. е 1 551.
Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Пловдив през 2021 година
От началото на 2021 г. наблюдението на работната сила във всички държави членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Тези регламенти налагат промени в методологията на наблюдението, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, поради което резултатите от наблюдението на работната сила за 2021 г. не са напълно съпоставими с тези за предишни периоди.
- През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 292.0 хил., или 68.5% от населението на същата възраст.
- Общият брой на заетите лица достига 292.8 хил., или 51.9% от населението на 15 и повече навършени години.
- Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 282.3 хил., или 66.3% от населението на съответната възраст.
- Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 66.3% (70.0% за мъжете и 62.5% за жените).
- Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 67.9%.
- Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 134.0 хил., от които 58.5 хил. са мъже и 75.5 хил. – жени. Коефициентът на икономическа неактивност е 31.5%, съответно 27.5% за мъжете и 35.4% за жените.
- Броят на заетите лица във възрастовата група 15 – 64с висше образование е 85.4 хил., със средно – 165.2 хил. и с основно и по-ниско образование – 31.7 хиляди.
- Коефициентът на заетост при лицата на възраст 15 – 64 навършени години с висше образование е 86.6%, за лицата със средно образование той е 71.1% и за лицата с основно и по-ниско образование – 33.3.
- Безработните лица са 9.8 хиляди, от които 5.4 хил. са мъже и 4.4 хил. – жени.
Коефициентът на безработица достига 3.2%, съответно за мъжете е 3.4%, а за жените – 3.1%.
Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Хасково през 2021 година
- През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 93.4 хил., или 67.5% от населението на същата възраст..
- Общият брой на заетите лица достига 95.6 хил., или 50.3% от населението на 15 и повече навършени години.
- Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 91.9 хиляди.
- Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 66.3% (71.6% за мъжете и 60.8% за жените).
- Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 63.6%.
- Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 45.1 хиляди от които 19.4 хил. са мъже и 25.7 хил. са жени.
- Броят на заетите лица с висше образованиее 19.2 хил., със средно – 61.1 хил. и с основно и по-ниско образование – 11.6 хиляди.
Коефициентът на заетост при лицата с висше образование е 84.0%, за лицата със средно образование – 74.5% и за лицата с основно и по-ниско образование – 34.6%.
Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Ямбол през четвъртото тримесечие на 2021 година
Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност за област Перник през 2020 година
Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2020 г. е 1 120 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение намалява с 0.7%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 352 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 229 лв. за страната.
[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:
а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.
б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.
в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).
Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност за област Кюстендил през 2020 година
Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Кюстендил през 2020 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение остава без промяна. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 616 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 17 229 лв. за страната.
[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:
а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.
б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.
в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).