Към 31.12.2020 г. населението на област Разград е 109 810 души, което представлява 1.6% от населението на страната и нарежда областта на 24-то място по брой на населението – непосредствено след област Търговище (110.0 хил. души) и пред област Силистра (106.9 хил. души). В сравнение с предходната година населението на областта намалява с 979 души, или 0.9%.
В общия брой на населението жените са повече (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени.
Област Разград е една от малкото области в страната, в която преобладава населението в селата. В края на годината в градовете на областта живеят 51 160 души (46.6%), а в селата – 58 650 (53.4%).
Към 31.12.2020 г. броят на населените места в област Разград е 103, от които 6 са градове и 97 села. Най-голямото населено място е гр. Разград с население 29 399 души, или 26.8% от общото население на областта. Най-малкото населено място е с. Конево – с 70 жители. 79.6% от населените места в област Разград са с население до 999 жители и в тях живее 30.5% от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в намаляване на относителния дял на лицата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години.
Към 31.12.2020 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 22.3%
(24 469) от населението на областта. В сравнение с 2019 г. този дял нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2010 г. увеличението е с 5.6 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 26.0%, а на мъжете 18.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години са 13.6% (14 906) от общия брой на населението в областта. Спрямо 2019 г. този показател е без промяна, но спрямо 2010 г. намалява с 0.6 процентни пункта.
Коефициентът на възрастова зависимост показва броят на лицата от населението в „зависимите” възрасти (население под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). В област Разград от 44.8% през 2010 г. този показател бележи непрекъснато повишение и през 2020 г. достига до 55.9%. В градовете на областта това съотношение е по-благоприятно (54.6%), отколкото в селата (57.0%).
Остаряването на населението води и до повишаване на неговата средна възраст, която от 39.4 години през 2003 г. нараства на 41.3 години през 2010 г. и достига 44.9 години в края на 2020 година.
Тенденцията на остаряване на населението води и до промени в неговата основна възрастова структура – разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху тази структура оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране[1]. За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са – до навършване на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и
3 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст в област Разград към 31.12.2020 г. е 65 671 души, или 59.8% от цялото население на областта, като мъжете са 34 813 души, а жените – 30 858. Броят на трудоспособното население намалява с 454 души, или с 0.7% спрямо предходната година.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 28 148 души, или 25.6%, а под трудоспособна възраст – 15 991, или 14.6% от населението на областта.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). За 2020 г. това съотношение е 65. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в областта, са били замествани от 128 млади хора.
През 2020 г. в област Разград са регистрирани 809 родени деца, като от тях 803 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година живородените са със 73 по-малко.
Коефициентът на обща раждаемост (брой живородени на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината) през 2020 г. е 7.3‰, а през предходната 2019 г. – 7.9‰.
Броят на живородените момчета (408) е с 13 по-голям от този на живородените момичета (395), или на 1 000 родени момчета се падат 968 момичета.
В градовете и селата на областта живородените са съответно 356 и 447 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта е 6.9‰, а в селата –7.6‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст в област Разград към 31.12.2020 г. е 21 629, като спрямо предходната година намалява със 322, а спрямо 2010 г. – с 9 130.
Съществено значение за намаляване на раждаемостта имат и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст 15 – 34 години, които през 2020 г. в област Разград са 10 431 и са намалели спрямо 2019 г. с 0.6%, а в сравнение с 2010 г. – с 36.0%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
През 2020 г. броят на децата, родени от майки под 18 години е 19. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 10 през 2010 г. на 19 през 2020 г.
44.3% от живородените деца през 2020 г. са първи за майката, 38.6% – втори, а 17.1% – трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост[2] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена в област Разград е 1.50. За сравнение, през 2010 г. той е бил 1.37, а през 2019 г. – 1.60.
Средната възраст на жените в област Разград при раждане на първо дете нараства от 25.1 през 2019 г. на 26.1 години през 2020 година.
През 2020 г. броят на извънбрачните раждания е 354, или 43.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (40.3%) е по-нисък, отколкото в градовете (48.1%). За 76.6% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
Броят на умрелите лица в област Разград през 2020 г. е 2 367 души, а коефициентът на обща смъртност[3] – 21.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите лица се увеличава с 487, или 25.9%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (23.2‰) отколкото при жените (19.8‰) и по-висока в селата (23.1‰) отколкото в градовете (19.6‰).
Показателят за преждевременната смъртност[4] през 2020 г. (21.5%) се увеличава спрямо предходната година (20.5%). В стойността на показателя за преждевременната смъртност има съществени различия при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. в област Разград през 2020 г. са 14.8%, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.
През 2020 г. в област Разград са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[5] е 5.0‰. През 2019 г. коефициентът на детска смъртност е бил 9.1‰.
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. От 1993 г. насам този показател е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Разград намалява с 1 564 души. В сравнение с предходната година отрицателният прираст се увеличава с 560 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествен прираст[6] е минус 14.2‰. Предходната година той е бил минус 9.0‰. Коефициентът на естествен прираст е с по-висока отрицателна стойност в селата (-15.5‰) отколкото в градовете (-12.7‰).
През 2020 г. броят на сключените бракове в област Разград намалява с 234 спрямо предходната година и достига 424. От тях 66.0% (280) се отнасят за населението в селата. В градовете са сключени 144 брака. Коефициентът на брачност[7] е 3.8‰, като през 2019 г. той е бил 5.9‰, а през 2010 г. – 3.5‰.
През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.5 и 28.0 години. Спрямо предходната година средната възраст при мъжете нараства 0.3 години, а при жените – с 0.5 години.
Регистрираните през 2020 г. в област Разград бракоразводи (138) са с 45 по-малко в сравнение с предходната година. 47.8% от тях се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на бракоразводите по взаимно съгласие (47.1%), поради несходство в характерите са прекратени 35.5% от браковете, а за 15.9% от разводите причината е фактическа раздяла.
Разликата между заселилите се на територията на област Разград и изселилите се от нея формира абсолютната стойност на механичния прираст. През 2020 г. на територията на областта са се заселили 3 749 души, а са се изселили – 3 164 души. Механичният прираст е 585, а коефициентът на нетна миграция[8] – 5.3‰. За 2019 г. механичният прираст е минус 436, а коефициентът на нетна миграция – минус 3.9‰.
През 2020 г. 255 лица от област Разград са сменили настоящия си адрес с адрес в чужбина, а 971 са заявили промяна на настоящия си адрес от чужбина в областта.
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000г.)
[2] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
[3] Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението.
[4] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.
[5] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1000 живородени.
[6] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.
[7] Брой сключени бракове на 1000 души от населението
[8] Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината.