Вътрешна и външна миграция на населението
През 2020 г. в преселванията между населените места в област Силистра са участвали 1 398 лица.
Най-голямо териториално движение вътре в област Силистра има по направлението „град – село” (44.4%). По-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направление „село – село“ 26.0%) и в обратното направление „село – град“ (24.5%). Относителният дял на преселилите се от град в град (5.0%) е значително по-малък.
В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете в област Силистра намалява с 278 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.
През 2020 г. 1 076 души са променили своя настоящ адрес от област Силистра в друго населено място на страната, а 943 души са променили настоящия си адрес от населено място в страната в област Силистра. От изселващите се от областта за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали областите Варна (297) и София-Град (145). Най-голям е броят на преселилите се в област Силистра от областите Русе (212) и Варна (176).
През 2020 г. 52 души са променили своя настоящ адрес от област Силистра в чужбина, като 63.5% от тях са мъже. На възраст между 20 – 39 години са 38.5% от емигрантите. Във възрастовата група 40 – 59 години относителният им дял е 34.6%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 9.6%, а тези на 60 и повече навършени години – 17.3% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Турция (28.8%), Белгия (25.0%) и Германия (19.2%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2020 г. 525 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в област Силистра. Относителният дял на мъжете е 46.7%, а на жените – 53.3%.
Сред дошлите да живеят в област Силистра 28.4% са във възрастовата група над 60 години, а 30.7% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 15.8%, а на възраст 20 – 39 години са 25.1%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (48.0%) и Германия (10.5%).
Механичен прираст на населението
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от вътрешната и външна миграция). Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта. През 2020 г. механичният прираст на населението на област Силистра е положителен. В резултат на положителният механичният прираст през 2020 г. населението на област Силистра се увеличава с 340 души. За последно областта е имала положителен механичен прираст през 2000 година.
Увеличението на населението в резултат на положителния механичен прираст, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 3.2‰[1]. Коефициентът на нетна миграция в градовете е -6.7‰, а в селата 10.9‰.
През 2020 г. три от седемте общини в област Силистра са с отрицателен механичен прираст – община Алфатар (-7.7‰), община Кайнарджа (-4.2‰) и община Силистра (-0.1‰). Останалите общини са с положителен механичен прираст: Главиница (4.5‰), Дулово (5.6‰), Ситово (8.4‰). и Тутракан (11.2‰).
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационната система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Национална агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината.