Териториални статистически бюра

През второто тримесечие на 2020 г. местните администрации на територията на област Ловеч са издали разрешителни за строеж на 21 жилищни сгради с по едно жилище в тях и с 2 793 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 13 други сгради с 5 468 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и на жилищата в тях се увеличава със 110.0%, а общата им застроена площ – с 24.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 31.6%, а разгънатата им застроена площ – с 22.5%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 25.0%, броят на жилищата в тях – с 27.6% , а разгънатата им застроена площ – с 37.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 43.5%, а общата  им застроена площ – с 23.5%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 244, София (столица) – 210, и Варна – 145. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 1 843, Пловдив –  1 109, и Варна – 913.

През второто тримесечие на 2020 г. в област Ловеч е започнал строежът на 12 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 2 285 кв. м обща застроена площ, и на 19 други сгради с 7 371 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие се наблюдава увеличаване на броя на започнатите жилищни сгради с 33.3%, жилищата в тях – с 20.0%, а общата им застроена площ – с 44.5%. Броят на започнатите други сгради е по-малко с 13.6%, но тяхната РЗП се увеличава с 20.8%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява броят на започнатите жилищни сгради и на жилищата в тях с 29.4%, а общата им застроена площ – с 19.1%. Започнатите други сгради са по-малко с 20.8%, а разгънатата им застроена площ – с 19.4%.

Строителство на най-голям брой нови жилищни сгради е започнало в областите: Пловдив – 178, София (столица) – 129, и Варна – 120. Най-много други сгради са започнати в Пловдив – 62, Варна – 40, и Силистра – 39.

Методологични бележки

Тримесечното статистическо наблюдение за издадените разрешителни за строеж и започнатото строителство осигурява информация както за издадените от местните администрации разрешителни за строеж, така и за започнатото строителство на нови сгради според техния вид и разгъната застроена площ. Тази информация може да се използва като индикатор за бъдещата активност на строителните предприятия в страната.

Видовете сгради сe посочват в съответствие с Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСC – 2001) и се подразделят на:

• Жилищни – сгради, полезната площ на които в голямата си част е предназначена за жилищни цели за постоянно обитаване.

 • Нежилищни – сгради за различни нежилищни нужди, които включват:

– административни – офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради – банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини);

– други сгради – всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.).

Разгъната (обща) застроена площ е сумата  от застроените площи на всички етажи по външни измерения.

ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН КЪМ 31.12.2019  ГОДИНА

По данни на Националния статистически институт, към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Плевен се състои от 100 803 жилищни сгради. В градовете се намират 36 597 жилищни сгради, а в селата  –  64 206 сгради. Жилищните сгради в областта представляват 4.9% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция в област Плевен преобладават тухлените сгради с гредоред – 75.9 хил. или 75.3% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча – 16.5 хил. или 16.3% и сгради с „Друга“ конструкция – 6.8 хил. или 6.8%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.1%, а панелните – 0.5%. В градовете 62.8% са тухлени сгради с гредоред, а 29.8% са тухлени сгради с бетонна плоча.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 – 1960 г. – 40.0%, а най-нисък на тези, построени от началото на 2011 г. – 0.4%.

 Към 31.12.2019 г. в област Плевен преобладават едноетажните жилищни сгради – 75.0 хил. или 74.4% от всички сгради в областта. Сградите на два етажа са 22.9 хил. (22.7%), а триетажните са 1.3 хил. (1.3%).

Към 31.12.2019 г. броят на жилищата в област Плевен е 146 742. В градовете се намират 60.3% от всички жилища в областта, а в селата – 39.7%. Спрямо предходната година броят на жилищата в област Плевен се увеличава със 150 или 0.1% (табл. 1).

1. Жилища в област Плевен към 31.12. по местонамиране

                                                                                                                                              (Брой)

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи, съответно 29.2% и 35.2%, следвани от жилищата с четири стаи – 18.4%. Най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.0%. Едностайните жилища са 7.0% от всички жилища в областта.

В градовете най-висок е относителният дял на двустайните жилища – 37.4%, а в селата на тристайните жилища – 39.2%.

Към 31.12.2019 г. осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в област Плевен е 621 при средно за страната 571 и 702 за Северозападния район. Най-много жилища на 1000 души от населението са регистрирани в общините Никопол – 803 и Пордим  –  769, а най-малко в община Плевен – 568 (фиг.1).

Фиг. 1. Жилища на 1 000 души от населението в област Плевен към

 31.12.2019 г. по общини

В Северозападният район област Видин е с най-голяма  осигуреност с жилища на 1 000 души от населението  – 818, следвана от област Ловеч – 775.

Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище за област Плевен е 1.6 лица през 2019 година. В градовете живеят средно 1.8 лица в едно жилище, а в селата – 1.3 лица.

Общата полезна площ на жилищата е 10 843 хил. кв. м или с 0.1% повече в сравнение с 2018 година. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.9 кв. м.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Плевен е 39.3 кв. м при средна за страната – 35.6 кв. метра.

Методологични бележки

Основна цел на статистиката на жилищния фонд е да осигурява информация за състоянието на жилищните сгради и жилищата в Р България. Данните за Баланса на жилищния фонд към 31.12. са получени на база на резултатите от преброяването на жилищните сгради и жилищата към 1.02.2011 г., като всяка година се добавят данните за новопостроените и се изваждат данните за разрушените жилищни сгради и жилища през съответната година.

Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали.

Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми.

В групата „други сгради“ са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали.

Жилище е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене.

В състава на жилищната площ се включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете и кухните над 4 кв. м.

В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

Данните за жилищните сгради и жилищата в тях са получени на база административно – териториалното деление на страната към 31.12. на всяка година.

Повече информация и данни за жилищния фонд, могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ – http://www.nsi.bg/Жилищен фонд/.

Доходи на домакинствата

През 2019 г. в област Добрич годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 639 лв., което е с 953 лв. по-нисък от средния за страната (6 592). Показателят включва доходите в пари и натура на всички членове на домакинството от работна заплата, пенсии, самостоятелна заетост, обезщетения за безработни, социални помощи и други. Включват се и други доходи, общи за домакинството, като регулярните или еднократните трансфери от други домакинства и продажбите на имущество.

През август 2020 г. в област Стара Загора са функционирали 58 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

По данни на Националния статистически институт през август 2020 г. на територията на област Сливен са функционирали 54 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

През август 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в област Хасково функционират 29 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 785, а на леглата – 1 466. В сравнение с август 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 14.7%, а леглата в тях – с 6.1%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2020 г. е 8 329 и намаляват с 32.7% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 40.1%, а в местата за настаняване с 3 звезди – с 19.6%. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди броят на нощувките също намалява с 39.1% спрямо август 2019 г. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Гърция – 41.4%, следвани от Литва – 21.7%, Турция – 12.6% и Румъния – 7.8%.

Започна набиране на преброители и контрольори за предстоящото през януари и февруари 2021 г. преброяване на населението и жилищния фонд.

В срок до 30 октомври кандидатите трябва да подадат заявление по образец в общината, в която искат да бъдат наети. Документите за кандидатстване могат да бъдат изтеглени от сайта на НСИ, страницата на Преброяване 2021, рубрика „Преброяване 2021“, „Как да стана преброител“

(https://census2021.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-2021#tab3) и от сайтовете на общините.

При предстоящото преброяване ще бъдат ангажирани над 23 000 преброители и около
6 000 контрольори за цялата страна и над 850 преброители и над 200 контрольори за област Пазарджик, които ще преминат специални обучения и ще подпишат декларация за опазване на статистическата тайна на получената информация.

Най-подходящи са хора с поне средно образование, занятие в икономическата и финансовата сфера, технически познания и практикуващи социални дейности и администрация, както и студенти. Разбира се, трябва да бъдат и комуникативни.

Преброителите ще бъдат с „работно време“ от 8.00 до 20.00 часа, включително в събота и неделя. Това е времето, през което ще имат право да посещават домакинствата от техния преброителен участък. Преброителите ще се легитимират със служебна карта, издадена от НСИ. Всеки преброителен участък включва около 200 – 250 души и 80 жилища. Един контрольор ще координира работата и ще отговаря за няколко преброители. Заплащането на преброителите ще бъде индивидуално и ще зависи от броя на преброените лица, жилища и сгради.

През август 2020 г. в област Кърджали са функционирали 48 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 692, а на леглата – 1 410. В сравнение с август 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 41.2%, а на леглата в тях – с 29.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2020 г. е 13 722 и нараства с 37.2% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства със 71.5%, докато броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 2.3%.

През август 2020 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 47.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 52.2 и 67.9%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 73.0% от всички реализирани нощувки, следвани от Германия – 8.8%, Гърция – 2.4% и Нидерландия – 2.2%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2020 г. в област Кърджали са 7 391 и се увеличават с 20.0% в сравнение със същия месец на 2019 година. От всички пренощували лица 92.9% са българи, като по-голямата част от тях (62.9%) са нощували в местата за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Пренощувалите чужденци са 523, като 50.9% от тях са нощували в местата за настаняване с 3 звезди и са реализирали средно по 1.5 нощувки.

През август 2020 г. в област Пазарджик са функционирали 48 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 934, а на леглата – 4 314. В сравнение с август 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 14.3%, а на леглата в тях – с 4.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2020 г. е 75 355, или с 8.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 9.1%) се наблюдава в местата за настаняване с 3, 4 и 5.

През август 2020 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 95.7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 81.7% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.3 и 18.3%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Франция – 11.84%, следвани от Обединеното кралство – 8.5% и Германия – 8.1%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2020 г. в област Пазарджик се увеличават с 1.9% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достигат 26 407. От всички пренощували лица 98.4% са българи, като по-голямата част от тях (78.3%) са нощували в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.0 нощувки. Пренощувалите чужденци са 435 като 93.6% от тях са нощували в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.9 нощувки.

През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Търговище е 41.1 хил., от които 24.9 хил. са мъже, а 16.2 хил. са жени. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица намалява със 7.6%.