Брой и структура на населението
Към 31.12.2019 г. населението на област Габрово е 106 598 души, което представлява 1.5% от населението на България и 13.8% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 1806 души или 1.7%.
Мъжете са 51 298 (48.1%), а жените – 55 300 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1078 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 навършени години. С нарастването на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта. Най-висок е относителният дял на жените в община Дряново – 52.4% или на 1000 мъже се падат 1100 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.6% или на 1000 мъже се падат 1066 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 30 964 или (29.1%), което отрежда второ място на областта в страната след област Видин (29.9%). Спрямо 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.5 пункта. В регионален аспект лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна (33.1%), а най-малко в община Севлиево (27.1%).
Процесът на застаряване е изразен по-солно сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на 65 и повече навършени години е 33.8%, а на мъжете 23.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност при мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2019 г. децата до 15 години в областта са 12477 или 11.7% от общото население в областта, като спрямо 2018 г. този дял е почти непроменен. По този показател областта е на последно място в страната заедно с област Смолян (11.5%). В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял -13.3%, а с най-нисък е община Трявна (9.1%).
Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост[1] в област Габрово е 68.8%, или на всяко лице от зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се пада по повече от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 48.0 години през 2017 г. нараства на 48.2 години през 2018 г. и достигат 48.4 през 2019 г.
Процесът на застаряване на населението се наблюдава както в селата така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.4, а в селата – 53.1 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението в и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2019 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 58 504 души или 54.9% от населението в областта, като мъжете са 31 458, а жените – 27 046. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2019 г. трудоспособното население е намаляло с 1409 души или с 2.4% спрямо предходната година.
Към края на 2019 г. над трудоспособната възраст са 34 733, души или 32.6%, а под трудоспособна възраст – 13 361 души, или 12.5% от населението на областта.
Териториално разпределение на населението
Към 31.12.2019 г. в градовете на област Габрово живеят 87265 или 81.9%, а в селата – 19333 души, или 18.1% от населението на областта.
Към края на 2019 г. населените места в област Габрово са 349, от които 5 са градове. Населените места без население са 63.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2019 г. в областта са регистрирани 754 родени деца, като от тях 751 (99.6%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 10 или 1.3%.
Броят на живородените момчета е с 21 повече от броя на живородените момичета или на 1000 живородени момчета се падат 946 живородени момичета. В градовете и селата живородените са съответно 606 и 145 деца, а коефициентът на раждаемост[2] е 7.0‰ в градовете и 7.4‰ в селата.
Смъртност
Броят на умрелите през 2019 г. в област Габрово са 2114 души, а коефициентът на обща смъртност – 19.7‰. спрямо предходната година броят на умрелите е намален със 70, или с 3.2%. през 2019 на 1000 жени умират 1041 мъже. Продължава силно изразените различия в смъртността сред градското и селско население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (32.6‰) от колкото в градовете (16.8‰).
Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородени и умрели представлява естествения прираст на населението.
Демографското развитие на област Габрово се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателният естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1363 души.
Намалението на населението измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 12.7‰[3]. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.9‰, а в селата – минус 25.2‰.
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 1000 лица от населението в „независимите“ възрасти(от 15 до 64години). Изчислява се в проценти.
[2] Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината.
[3] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от средногодишния брой на населението.