Раждаемост
През 2019 г. в област Силистра са регистрирани 899 родени деца,като от тях 896 (99.7%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава със 77 деца, или с 9.4%.
Коефициентът на обща раждаемост[1] в област Силистра през 2018 г. е 8.2‰, а през предходните 2018 и 2017 г. той е бил съответно 7.5 и 8.3‰. С най-висок коефициент на раждаемост са общините Кайнарджа (14.2‰) и Главиница (9.8‰), а с най-нисък – Силистра (6.6‰) и Ситово (7.1‰).
[1] Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.
Броят на живородените момчета (471) е с 46 повече от този на живородените момичета (425), или на 1 000 живородени момчета в област Силистра се падат 902 живородени момичета.
В градовете и селата живородените са съответно 349 и 547 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 7.3‰, а в селата – 9.0‰. През 2018 г. тези коефициенти са били съответно 6.4 и 8.3‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводство на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2019 г. е 20 250, като спрямо предходната година той намалява с 576 жени. Жените в тази възрастова група намаляват основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90.0% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2019 г. са 794 и са се увеличили спрямо 2018 г. със 7.0%.
През 2019 г. броят на живородените деца, родени от майки под 18 години е 48, а тези родени от жени на възраст над 40 години – 23.
Тоталният коефициент на плодовитост[1] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.76 и се увеличава спрямо2018 г. (1.55 деца).
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се намалява с пет месеца спрямо 2018 г. и достига 25.1 години.
От началото на деветдесетте години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 29.4% през 1995 г. на 49.8% през 2001 г. и на 49.8% през 2018 година. През 2019 г. броят на живородените извънбрачни деца в областта е 475, или 53.0% от всички живородени. Относителният дял на живородените извънбрачни деца в градовете (51.3%) и селата (54.1%) е почти еднакъв.
Смъртност
Броят на умрелите през 2018 г. е 1 927 души, а коефициентът на обща смъртност[2] – 17.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 47 случая, или с 2.4%. Нивото на общата смъртност остава твърде високо.
Смъртността сред мъжете (19.9‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (15.7‰). През 2019 г. на 1 000 жени умират 1 210 мъже. Продължават и различията в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (18.4‰) отколкото в градовете (16.9‰).
С най-висока смъртност се отличава община Алфатар (22.3‰). Най-нисък е този показател в община Кайнарджа – 9.1‰.
Показателят за преждевременната смъртност[3] през 2019 г. Продължава да е висок – 19.9% и е с 0.3 процентни пункта по-нисък спрямо 2018 година. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години включително са 12.4% от всички умрели жени, то при мъжете този относителен дял е – 26.1%.
През 2019 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[4] е 4.5‰.
Естествен прираст на населението
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. От началото на деветдесетте години на миналия век демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Силистра е намаляло с 1 031 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.5‰[5]. Коефициентът на естествения прираст и в градовете (-9.6‰) и в селата (-9.4‰) е почти равен, или намалението на населението в област Силистра в резултат на естествения прираст се дължи на негативните демографски тенденции, както в градовете, така и в селата.
През 2019 г. в община Кайнарджа естественият прираст е положителен – 5.1‰. Във всички останали общини на област Силистра естественият прираст е отрицателен.
С най-малък по стойност коефициент на отрицателен естествен прираст е община Дулово (-6.4‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Алфатар (-14.4‰). Останалите общини са с отрицателен естествен прираст, както следва: Главиница (-8.3‰), Силистра (-12.1‰), Ситово (-11.7‰) и Тутракан (-11.7‰).
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационната система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Национална агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
[2] Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението.
[3] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.
[4] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени.
[5] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.