Вътрешна и външна миграция на населението
През 2019 г. в преселванията между населените места в област Силистра са участвали 1 213 лица.
Най-голямо териториално движение вътре в област Силистра има по направлението „село – град” (35.5%). По-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направление „село – село“ (33.6%) и в обратното направление „град – село“ (25.6%). Относителният дял на преселилите се от град в град (5.3%) е значително по-малък.
В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете в област Силистра се е увеличило със 121 души, респективно с толкова е намаляло населението в селата.
През 2019 г. 1 061 души са променили своя настоящ адрес от област Силистра в друго населено място на страната, а 806 души са променили настоящия си адрес от населено място в страната в област Силистра. От изселващите се от областта за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали областите Варна (251) и Русе (191). Най-голям е броят на преселилите се в област Силистра от областите Варна (182) и София (столица) (123).
През 2019 г. 569 души са променили своя настоящ адрес от област Силистра в чужбина, като 52.5% от тях са мъже. На възраст между 20 – 39 години са 53.6% от емигрантите. Във възрастовата група 40 – 59 години относителният им дял е 19.3%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 20.0%, а тези на 60 и повече навършени години – 7.0% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (19.7%), Великобритания (19.3%) и Италия (12.6%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2019 г. 602 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в област Силистра. Относителният дял на мъжете е 45.8%, а на жените – 54.2%.
Сред дошлите да живеят в област Силистра 32.7% са във възрастовата група над 60 години, а 28.9% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 17.3%, а на възраст 20 – 39 години са 21.1%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (60.3%) и Германия (6.8%).
Механичен прираст на населението
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от вътрешната и външна миграция), който е отрицателен – минус 222 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Намалението на населението в резултат на отрицателния механичен прираст, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -2.0‰[1].
През 2019 г. две от седемте общини в област Силистра са с положителен механичен прираст – община Алфатар (7.9‰) и община Дулово (5.5‰). Останалите общини са с отрицателен механичен прираст: Главиница (-3.2‰), Кайнарджа (-10.5‰), Силистра (-4.9‰), община Ситово
(-4.8‰). и Тутракан (-4.6‰).
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационната система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Национална агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината.