Териториални статистически бюра

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 141.4 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 16.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 5 572.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 45.5% , а при нежилищните сгради – с 23.3% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 568.5 млн. лв.,  като спрямо 2016 г. нарастват с 12.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 55.7%, а на жилищни сгради – 44.3%.

            През 2017 г. приходите от сградно строителство са 3 184.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 29.5%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 51.0%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.0% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 2 956.7 млн. лв., като нарастват с 4.9% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 48.1% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 51.3%.

През 2018 г. икономически активните лица в област Разград на възраст 15 – 64 навършени години са 46.4 хиляди. В сравнение с 2017 г. общият коефициент на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 3.0 процентни пункта и достига 63.2%, като при жените намалението е с 5.0 процентни пункта, а при мъжете регистрираното намаление е с 1.1 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 42.6 хил., или 43.7% от населението на 15 и повече навършени години в област Разград.

1. Основни резултати за възрастовата група 15 и повече навършени години

През 2018 г. в област Велико Търново икономически активните лица на възраст 15 и повече навършени години са 109.6 хил. и в сравнение с 2017 г. намаляват с 1.0 хиляди. Коефициентът на икономическа активност е 53.0%, като при мъжете е 60.0%, а при жените – 46.6%.

Общият брой на заетите лица на15 и повече навършени години през 2018 г. в областта е 103.6 хиляди. От всички заети лица 64.9 хил. са със средно образование, 31.3 хил. – с висше образование, и 7.4 хил. са с основно и по-ниско образование.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2017 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Габрово са 5 971, или с 0.8% повече спрямо предходната година.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 36.4%. В сектор „Преработваща промишленост” този дял е 14.8% и в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” – 8.2%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1](БВП) за област Благоевград през 2017 година е 2 718 млн. лв. Това нарежда областта на 7 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение  се увеличил с 5.2%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 8 792 лв. от стойностния обем на показателя.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

            През януари 2019 г. в област Ловеч са функционирали 59 места за настаняване с над 10 легла, от които 36 с една и две звезди, 19 с три звезди и 4 с четири и пет звезди. Броят на стаите в тях е 1 592, а на леглата 3 268. В сравнение с предходния месец общият брой на местата за настаняване (функционирали пред периода) намалява с 10, и броят на леглата в тях намалява с 7.1%. Спрямо януари 2018 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 14.5%, а леглата в тях намаляват – с 14.1%.

От регулярното статистическо изследване на работната сила през 2018 г. за област Враца са получени следните резултати:

Икономически активните лица във възрастовата група от 15 – 64 навършени години  са 62.1 хил., мъжете – 34.7 хил., жените – 27.4 хил. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност  намалява  с  1.6 процентни пункта и достига 60.7% от населението.

През 2017 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се намалява от 127 л/ден за 2016г. на 126 л/ден  за 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2012 г. насам в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област София(столица) е с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с допречистване след вторично третиране) е свързано 96.2 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2017 година е 977 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 989 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 30 295 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 7 046 и 6 687 лева.

Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 847 млн. лв., което е с 5.8% повече спрямо 2016 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.

[1] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач. 

1. Общ преглед

По данни на Националния статистически институт в област Варна годишен отчет за дейността през 2017 г. са представили общо 32 774 нефинансови предприятия, в които са заети 150 098 лица. Произведената продукция по текущи цени е на стойност 9 770 млн. лв., а нетните приходи от продажби достигат 16 425 млн. лева.