Към 31.12.2017 г. населението на област Разград е 113 714 души, което представлява 1.6% от населението на страната и нарежда областта на 23-то място по брой на населението – непосредствено след област Ямбол (120.5 хил.души) и пред област Търговище (112.5 хил.души). В сравнение с предходната година населението на областта намалява с 1 688 души, или 1.5%.

В общия брой на населението жените са повече (51.2%), или на 1 000 мъже се падат 1 051 жени.

Област Разград е една от малкото области в страната, в която преобладава населението в селата. В края на годината в градовете на областта живеят 53 691 души (47.2%), а в селата – 60 023 (52.8%).

Към 31.12.2017 г. броят на населените места в област Разград е 103, от които 6 са градове и 97 села. Най-голямото населено място е гр. Разград с население 30 921 души, или 27.2% от общото население на областта. Най-малкото населено място е с. Кара Михал – само с 49 жители. 78.6% от населените места в област Разград са с население до 999 жители и в тях живее 30.1% от общото население на областта.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в намаляване на относителния дял на лицата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години.

Към 31.12.2017 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 21.1% (24 036) от населението на областта. В сравнение с 2016 г. този дял нараства с 0.5 процентни пункта, а спрямо 2007 г. увеличението е с 5.5 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, околкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.6%, а на мъжете 17.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2017 г. децата до 15 години са 13.7% (15 597) от общия брой на населението в областта. Спрямо 2016 г. този дял не се променя, но спрямо 2007 г. намалението е с 1.1 процентни пункта.

Коефициентът на възрастова зависимост показва броят на лицата от населението в „зависимите” възрасти (население под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). В област Разград от 43.7% през 2007 г. този показател бележи непрекъснато повишение и през 2017 г. достига до 53.5%. В градовете на областта това съотношение е по-благоприятно (50.5%), отколкото в селата (56.3%).

Остаряването на населението води и до повишаване на неговата средна възраст, която от 39.4 години през 2003 г. нараства на 40.4 години през 2007 г. и достига 44.1 години в края на 2017 година.

Тенденцията на остаряване на населението води и до промени в неговата основна възрастова структура – разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху тази структура оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране[1]. За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са – до навършване на 61 години за жените и 64 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст в област Разград към 31.12.2017 г. е 68 600 души, или 60.3% от цялото население на областта, като мъжете са 36 389 души, а жените – 32 211. Броят на трудоспособното население намалява с 1 502 души, или с 2.1% спрямо предходната година.

Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 28 411 души, или 25.0%, а под трудоспособна възраст – 16 703, или 14.7% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). За 2017 г. това съотношение е 65. За сравнение, през 2007 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в областта, са били замествани от 111 млади хора.

През 2017 г. в област Разград са регистрирани 888 родени деца, като от тях 882 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година живородените са с 50 по-малко.

Коефициентът на обща раждаемост (брой живородени на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината) през 2017 г. е 7.7‰, а през предходната 2016 г. – 8.0‰.

Броят на живородените момчета (447) е с 12 по-голям от този на живородените момичета (435), или на 1 000 родени момчета се падат 973 момичета.

В градовете и селата на областта живородените са съответно 391 и 491 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта е 7.2‰, а в селата – 8.1‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Броят на жените във фертилна възраст в област Разград към 31.12.2017 г. е 23 483, като спрямо предходната година намалява с 629, а спрямо 2007 г. – с 9 274.

Съществено значение за намаляване на раждаемостта имат и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Над 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст 15 – 34 години, които през 2017 г. в област Разград са 11 448 и са намалели спрямо 2016 г. с 3.6%, а в сравнение с 2007 г. – с 36.0%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години е 32. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 9 през 2016 г. на 14 през 2017 г.

48.5% от ражданията през 2017 г. са първи за майката, 38.7% – втори, а 12.5% – трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост[2] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена в област Разград е 1.48. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.42, а през 2016 г. – 1.49.

Средната възраст на жените в област Разград при раждане на първо дете остава без промяна в сравнение с 2016 г. – 25.3 години.

През последните години се формира тенденция на увеличаване на относителния дял на извънбрачните раждания, както в цялата страна, така и в област Разград. Относителният дял на извънбрачните раждания е едва 29.5% през 1995 г., но през 2012 г. достига 52.4%. През 2017 г. броят на извънбрачните раждания е 432, или 48.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (45.5%) е по-нисък, отколкото в градовете (52.7%). За 72.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Броят на умрелите лица в област Разград през 2017 г. е 1 950 души, а коефициентът на обща смъртност[3] – 17.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите лица се увеличава с 67, или 3.6%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (18.5‰) отколкото при жените (15.6‰) и по-висока в селата (17.9‰) отколкото в градовете (16.0‰).

Показателят за преждевременната смъртност[4] през 2017 г. (25.5%) се увеличава спрямо предходната година (24.3%). В стойността на показателя за преждевременната смъртност има съществени различия при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. в област Разград през 2017 г. са 17.2%, а стойността на този показател при мъжете е 32.9%.

През 2017 г. в област Разград са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[5] е 4.5‰. През 2007 г. коефициентът на детска смъртност е бил 8.4‰, а през 2016 г. – 2.1‰.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. От 1993 г. насам този показател е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на областта непрекъснато намалява. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Разград намалява с 1 068 души. В сравнение с предходната година отрицателният прираст нараства с 117 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествен прираст[6] е минус 9.3‰. Предходната година той е бил минус 8.2‰. Коефициентът на естествен прираст е с по-висока отрицателна стойност в селата (-9.8‰) отколкото в градовете         (-8.8‰).

През 2017 г. броят на сключените бракове в област Разград се увеличава с 63 спрямо предходната година и достига 598. От тях 62.7% (375) се отнасят за населението в селата. В градовете са сключени 223 брака. Коефициентът на брачност[7] е 5.2‰, като през 2016 г. той е бил 4.6‰, а през 2007 г. – 3.6‰.

През 2017 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 29.6 и 26.1 години. Спрямо предходната година средната възраст намалява с 0.5 години при мъжете и с 0.8 години при жените.

Регистрираните през 2017 г. в област Разград бракоразводи (138) са с 49 по-малко в сравнение с предходната година. Над половината (52.9%) от тях се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на бракоразводите поради несходство в характерите (41.3%), по взаимно съгласие са прекратени 35.5% от браковете, а за 18.8% от разводите причината е фактическа раздяла.

Разликата между заселилите се на територията на област Разград и изселилите се от нея формира абсолютната стойност на механичния прираст. През 2017 г. на територията на областта са се заселили 2 455 души, а са се изселили – 3 075 души. Механичният прираст е минус 620, а коефициентът на нетна миграция[8] – минус 5.4‰. За 2016 г. механичният прираст е минус 888, а коефициентът на нетна миграция – минус 7.6‰.

През 2017 г. 1 125 лица от област Разград са сменили настоящия си адрес с адрес в чужбина, а 623 са заявили промяна на настоящия си адрес от чужбина в областта.

 

Методологични бележки

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.

Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.

Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.

При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.

[1] Възрастовите граници за разпределение на  населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са опредлени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление  № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000г.)

[2] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.

[3] Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението.

[4] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.

[5] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1000 живородени.

[6] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.

[7] Брой сключени бракове на 1000 души от населението

[8] Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината.