Раждаемост

 

През 2016 г. в област Силистра са регистрирани 1 009 родени деца, като от тях 997 (98.8%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 41 деца, или с 4.3%.

Коефициентът на обща раждаемост^[1] в област Силистра през 2016 г. е 8.9‰, а през предходните 2015 и 2014 г. той е бил съответно 8.4 и 8.7‰. С най-висок коефициент на раждаемост са общините Кайнарджа (17.0‰) и Дулово (10.2‰), а с най-нисък – Силистра (7.4‰) и Алфатар (7.7‰).

[1] Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.

Броят на живородените момчета (520) е с 43 повече от този на живородените момичета (477), или на 1 000 живородени момчета в област Силистра се падат 917 живородени момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 393 и 604 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 7.9‰, а в селата – 9.6‰. През 2015 г. тези коефициенти са били съответно 7.0 и 9.5‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводство на населението.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 21 898, като спрямо предходната година той намалява с 581, а спрямо 2001 г. – с 10 567 жени.

Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 91.0% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2016 г. са 10 796 и са намалели спрямо 2015 г. с 3.2%, а в сравнение с 2001 г. – с 40.0%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

През 2016 г. броят на живородените деца, родени от майки  под 18 години е 50, а тези родени от жени на възраст над 40 години – 18.

Тоталният коефициент на плодовитост^[1] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.77. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.35 деца, а през 2015 г. – 1.65 деца.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се запазва същата както през 2015 г. – 25.2 години.

От началото на деветдесетте години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 29.4% през 1995 г. на 49.8% през 2001 г. и на 55.1% през 2015 година. През 2016 г. броят на живородените извънбрачни деца в областта е 550, или 55.2% от всички живородени. Относителният дял на живородените извънбрачни деца в градовете (56.7%) е по-висок отколкото в селата (54.1%).

 

Смъртност

 

Броят на умрелите през 2016 г. е 1 804 души, а коефициентът на обща смъртност[2] – 16.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява със 179 случая, или с 9.0%. Нивото на общата смъртност остава твърде високо.

Смъртността сред мъжете (18.8‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.3‰). През 2016 г. на 1 000 жени умират 1 367 мъже. Продължават и различията в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (16.4‰) отколкото в градовете (15.6‰).

С най-висока смъртност се отличават общините Алфатар (25.3‰) и Тутракан (19.0‰). Най-нисък е този показател в общините Дулово – 14.3‰ и Кайнарджа – 12.9‰.

Показателят за преждевременната смъртност[3] през 2016 г. е 21.8% и е с 0.9 процентни пункта по-нисък спрямо 2015 година. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 14.2% от всички умрели жени, то при мъжете този относителен дял е – 27.4%.

През 2016 г. в областта са починали 6 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[4] е 6.0‰.

 

Естествен прираст на населението

 

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. От началото на деветдесетте години на миналия век демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Силистра е намаляло с 807 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 7.1‰^[5]. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.7‰, а в селата – минус 6.8‰, или намалението на населението в област Силистра в резултат на естествения прираст се дължи на негативните демографски тенденции, както в градовете, така и в селата.

През 2016 г. община Кайнарджа е с положителен естествен прираст (4.1‰), а останалите шест общини в областта са с отрицателен естествен прираст.

С най-малък по стойност коефициент на отрицателен естествен прираст е община Дулово (-4.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините Алфатар (-17.6‰) и Тутракан (-10.3‰). Останалите три общини също са с отрицателен естествен прираст: Главиница (-7.3‰), Силистра (-8.3‰) и Ситово (-9.5‰).

 

Методологични бележки

 

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационната система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.

Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Национална агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.

Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.

При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.

[1] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.

[2] Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението.

[3] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.

[4] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени.

[5] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.