Дигитална библиотека

В навечерието на националния празник на Република България – 3 март, и повод 120 години от издаването на първия статистически сборник на Княжество България дигиталната библиотека на НСИ предоставя за първи път безплатен онлайн достъп до дигиталното копие на публикацията.

Сборникът е издаден през 1897 г. от Статистическо-топографическото отделение при щаба на армията със съставител капитан Атанасов.

Изданието съдържа данни за държавното устройство, територията, географското положение, етнографията, земеделското производство и скотовъдството. Публикувани са сведения за царския дом и престолонаследието, за българския държавен герб, печат и знаме. Поместена е информация за законодателната и изпълнителната власт, за Върховната сметна палата, за административното деление на страната, за финансовите и митническите управления, за съдебното и църковното устройство.

Подробно е представена хидрографията на страната – реки, езера, Черноморски и Беломорски басейн.

Съществена част от публикацията представляват демографските данни, като са направени сравнения между резултатите от преброяването на населението през 1888 и 1893 година. Движението на населението е публикувано по окръзи и околии.

Изданието включва данни и статистически карти за състава на населението по вероизповедание, майчин език, грамотност, пол, гъстота и други. Земеделската и индустриалната производителност са представени с данни и анализи, а скотовъдството – и със статистически карти.

Дигиталната библиотека на НСИ предоставя на потребителите на статистическа информация възможност за безплатен онлайн достъп до 1 542 страници от дигиталната колекция „Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година“, която се публикува за първи път в интернет.

На 31 декември 1934 г. започва деветото поред общо преброяване на населението в Царство България. То се извършва по силата на Закона за общите преброявания и Указ № 2 от 18 април 1934 година.

Обект на преброяване са населението, сградите, промишлените, търговските и други заведения, а целта е да се установи броят на наблюдаваните единици и разпределението им по важни за държавата и науката признаци.

Организацията на преброяването е поверена на държавните и общинските служители. Контролните функции по отношение на работата на преброителите са възложени на агент-контрольори, а общинските власти и кметовете носят отговорност да оказват съдействие за неговото правилно и законосъобразно извършване.

Отделят се необходимото време и ресурси за подготовка на населението за участие в преброяването. Като част от разяснителната кампания през декември 1934 г. служители на Главната дирекция на статистиката организират и провеждат конференции във всички градове и много села на околиите. За да се спечели доверието на населението, се изнасят беседи, отпечатват се позиви, в ежедневниците се публикуват статии и апели. Към българското учителство се отправя призив не само да вземе пряко и активно участие, но и да събуди у своите питомци интерес към преброяването. Министерството на просветата предписва на учителите в периода
17 – 20 декември да разяснят на учениците в два учебни часа ползата от него и да ги запознаят с всички видове преброителни карти и начини за попълването им.

Преброяването започва в определения ден в цялата страна, във всичките 5 752 населени места. С тази общонационална задача са ангажирани 45 112 преброители, като 6 151 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 135 преброени лица.

За пръв път се събират данни за образованието на преброените, а икономически активните лица се регистрират по тяхното главно занятие съгласно нова номенклатура на професиите (занятията).

Осмото поред общо преброяване на населението в Царство България е проведено на 31 декември 1926 година. Първите три преброявания са извършени по силата на специални наредби. Последвалите пет преброявания до 1926 г. са регламентирани със закон от 1897 година. Съгласно неговите разпоредби общите преброявания се извършват на пет години.

Организацията на преброяването отново е поверена на държавните и общинските служители. Контролните функции по отношение на работата на преброителите са възложени на агент-контрольори, а общинските власти и кметовете носят отговорност да окажат необходимото съдействие за правилното и законосъобразно извършване на преброяването. То стартира в определен ден в цялата страна, във всичките 5 749 населени места. Преброителите, ангажирани с тази общонационална задача, са 36 347, като 5 013 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 151 преброени лица.

За първи път в историята на преброяванията в България през 1926 г. Главната дирекция на статистиката организира мащабна разяснителна кампания за популяризиране на идеята на преброяването и за повдигане на духа на населението. Отпечатани са специални брошури и листовки: „Апел към учителите в царството“ – 35 000 екземпляра, „Призив към българските граждани“ – 400 000 екземпляра, „Покана към организациите“ – 65 000 екземпляра, и големи афиши – 50 000 екземпляра. Брошурите и листовките са разпространени сред грамотното население в периода 25 – 31 декември 1926 г., а позивите и афишите са разлепени на видни места във всички села и градове на царството.

Дигиталната библиотека на НСИ предоставя на потребителите на статистическа информация възможност за безплатен интернет достъп до 1346 страници от дигиталната колекция „Преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1926 година“, която се публикува за първи път в уебпространството.