Основни методологически промени между ЕСС 95 и ЕСС 2010



Основните промени между ЕСС 95 и ЕСС 2010 се отнасят до:

  • Научно-изследователска и развойна дейност – Признаване на разходите за научна и развойна дейност за капиталообразуване и съответно като активи на интелектуална собственост;

  • Разходи за оръжейни системи, които покриват основните критерии за активи, са класифицирани  като капиталообразуване вместо като междинни разходи;

  • Аналитичната концепция за капиталови услуги е внедрена в пазарното производство, така че е възможно създаването на спомагателна таблица, показвайки тези услуги като компонент на добавената стойност;

  • Обхватът на финансовите активи е разширен, за да включва по-широк спектър от договори за финансови деривати;

  • Нови правила за отчитане на пенсионни права - добавена е спомагателна таблица към сметките, която позволява отчитане на оценки за всички задължения по пенсионни схеми, финансирани или нефинансирани;

  • Приложението на правилата за промяна на собственоста на стоките е вече универсално, в резултат на което има промени в отчитането на стоките придобити и продадени чрез търговско посредничество и стоките, изпратени за преработка (ишлеме), както зад граница, така и в страната. Това на свой ред води до отчитане на стоките, изпратени за преработка в чужбина, на нетна основа(записва се стойността на услугата по преработката в сметките на страната, извършила услугата);

  • Повече насоки са дадени по отношение на финансовите предприятия като цяло, както и за единиците със специална цел. Начинът на отчитане на единиците със специално предназначение в чужбина, контролирани от държавата, е променен, за да се гарантира, че задълженията на този тип предприятия са показани в сметките на институционален сектор „Държавно управление”;

  • Изяснено е отчитането на супер дивидентите, плащани от публични предприятия - ще бъдат третирани като извънредни плащания и намаляване на капитала;

  • Уточнени са принципите на отчитане на публично-частните партньорства и е разширено третирането на агенциите за преструктуриране;

  • Транзакциите между държавата и публичните предприятия, както и със секюритизационни единици, са изяснени и е подобрено отчитането на елементи, които могат значително да се отразят на държавния дълг;

  • Изяснено е третирането на гаранциите по заеми, добавено е ново третиране на стандартизираните гаранции по заеми, като например гаранции по износен кредит или гаранции по студентски заем.