През март 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва равнището си от февруари. Понижение на показателя е регистрирано в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството се наблюдава увеличение.
Несигурната икономическа среда остава най-сериозният проблем за развитието на бизнеса във всички сектори.
Общият индекс на цените на производител се понижава с 5.9% през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17.0%, и в преработващата промишленост - с 0.1%, докато увеличение се наблюдава в добивната промишленост - с 0.6%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява със 7.9% през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.5%, и в преработващата промишленост - с 0.2%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 0.2%.
Общият индекс на цените на производител нараства с 8.9% през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените се наблюдава при: преработващата промишленост - с 11.3%, добивната промишленост - с 8.9%, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.5%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 9.7% през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените е отчетен при: преработващата промишленост - с 16.5%, добивната промишленост - с 10.8%, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%.
Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. са 450.6 хил., или със 7.9% над регистрираните през февруари 2022 година.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 44.5%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 28.5%, и със служебна цел - 27.0%.
През февруари 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 604.7 хил., или с 47.6% повече в сравнение с февруари 2022 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 34.6% (209.0 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.
През четвърто тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 0.4% спрямо предходното тримесечие и с 13.4 % спрямо същото тримесечие на 2021 година. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Стара Загора (+7.4%), следван от градовете Бургас и Варна - съответно с (+4.7%) и (+2.1%), а понижение на цените се наблюдава в град София (-2.5%).
През 2022 г. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високо ниво на БВП на човек от населението в ЕС, 161% и 134% над средното за ЕС. България е държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението с 41% под средното за ЕС равнище.
С 16.1% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В индустрията увеличението е с 21.3%, в услугите - със 17.8%, и в строителството - с 11.0%.
По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 33.3%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 32.9%, и „Култура, спорт и развлечения“ - с 25.2%.
Според резултатите, получени от Наблюдението на работната сила, през 2022 година:
- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.6%, като в сравнение с 2021 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта.
- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години нараства с 2.3 процентни пункта в сравнение с 2021 г. и достига 70.4%.
- Коефициентът на безработица е 4.3%, или с 1.0 процентeн пункт по-нисък в сравнение с 2021 година.
Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие чрез лично интервю се анкетират 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, подбрани на случаен принцип.
През февруари 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 16.0%.
През февруари 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.4%), съобщения (+1.9%), ресторанти и хотели (+1.1%), развлечения и култура (+1.1%) и здравеопазване (+1.0%). Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.2%), облекло и обувки (-1.2%) и транспорт
(-0.4%).
През февруари 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.7% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 13.7%.
Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 24.4% в сравнение с януари 2022 г. и е в размер на 2 634.4 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 0.8% и е на стойност 3 539.0 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с януари 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (99.5%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (92.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (30.2%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (391.0%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (33.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (19.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 7 689.1 млн. лв. през януари 2023 г., което е с 22.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 8 178.7 млн. лв. и нараства с 6.9%.
[1] Секторът включва следните раздели: обработени кожи и артикули от тях, н.д.; артикули от каучук; артикули от корк и дървен материал (изкл. мебели); хартия, картон и артикули от хартия и картон; текстил и артикули от текстил (изкл. облекло); продукти от други неметални минерални суровини; чугун и стомана; благородни и други цветни метали; други артикули от метал.
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 35.6% спрямо 2021 г. и е на стойност 61 380.4 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 29.3% и достига 59 899.6 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (116.9%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (9.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (81.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Износът за ЕС се увеличава с 11.6% през декември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 350.4 млн. лв., а вносът нараства с 9.0% и е на стойност 4 897.7 млн. лева.
