Национален Статистически Институт

 Национални нефинансови сметки

Хадил Шехебар

главен експерт

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 537

Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период. Този показател осигурява оценки за темповете на растеж на производителността на труда. На национално ниво, резултатът от производствената дейност се измерва с Брутния Вътрешен Продукт (БВП) и Брутната Добавена Стойност (БДС) създадена от всички производствени сектори в националната икономика. Всички оценки се правят съгласно приетите практики относно националните сметки, за да се осигури възможност за съпоставимост на производителността на труда между отделните сектори. Следователно производителността на труда е ключов показател за достигнатото икономическо ниво.

Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008)

Общо за икономиката.

Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показатели за вложения труд в производствения процес (знаменател).

На национално ниво, резултатът от производствената дейност се измерва с Брутния Вътрешен Продукт (БВП) и Брутната Добавена Стойност (БДС) създадена от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСС2010, 8.89). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени, преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите. БДС е показател който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности или по региони.

Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологически обхват на сектора „Даване под наем на собствени недвижими имоти”, вид дейност от КИД 2008 – в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата наети от техните собственици, който за България е доминиращ – близо 90 % от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло, като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода” и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина,

добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда, както за сектора на услугите, така и за икономиката, като цяло.

Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време – отработени човекочасове.

Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на (ЕСС2010 11.11, 11.12), така както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност.

Институционална единица съгласно ЕСС 2010 – предприятие, домакинство, държавна институция.

икономическата територия на страната

България

от 2000 (Инфостат)

2015 г.

· Годишен отчет на нефинансовите предприятия;

· Консолидиран държавен бюджет;

· Изследване на работната сила;

· Отчет за наетите лица отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд.

годишно

изчерпателно

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните.

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните и разработване на дооценки за изчерпателност на данните.

Не се прилага.

· Кодекс на европейската статистическа практика;

· Обща рамка за управление на качеството в НСС.

Въпросник относно прилагането на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика.

В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните, извън обхвата и съдържанието на прилаганите методи за сезонно изглаждане. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели.

Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

· Предварителни годишни оценки – сума от оценките на тримесечните данни – Т+65 дни след изтичане на отчетния период;

· Актуализирани годишни данни – Т+9 месеца след изтичане на отчетния период;

· Окончателни данни – балансирани таблици “Ресурс-Използване” – Т+3 години.

Допълнителна информация за други показатели в областта на национални сметки са налични в други тематични области свързани с национални сметки.

Прессъобщение

Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт – Заети лица, отработени човекочасове и производителност на труда - Годишни данни - Производителност на труда - национално ниво: http://www.nsi.bg/bg/node/2251

Не се прилага.

Европейска система от национални сметки (2010) (Евростат).

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.