На 31 декември 1934 г. започва деветото поред общо преброяване на населението в Царство България. То се извършва по силата на Закона за общите преброявания и Указ № 2 от 18 април 1934 година.
Обект на преброяване са населението, сградите, промишлените, търговските и други заведения, а целта е да се установи броят на наблюдаваните единици и разпределението им по важни за държавата и науката признаци.
Организацията на преброяването е поверена на държавните и общинските служители. Контролните функции по отношение на работата на преброителите са възложени на агент-контрольори, а общинските власти и кметовете носят отговорност да оказват съдействие за неговото правилно и законосъобразно извършване.
Отделят се необходимото време и ресурси за подготовка на населението за участие в преброяването. Като част от разяснителната кампания през декември 1934 г. служители на Главната дирекция на статистиката организират и провеждат конференции във всички градове и много села на околиите. За да се спечели доверието на населението, се изнасят беседи, отпечатват се позиви, в ежедневниците се публикуват статии и апели. Към българското учителство се отправя призив не само да вземе пряко и активно участие, но и да събуди у своите питомци интерес към преброяването. Министерството на просветата предписва на учителите в периода
17 - 20 декември да разяснят на учениците в два учебни часа ползата от него и да ги запознаят с всички видове преброителни карти и начини за попълването им.
Преброяването започва в определения ден в цялата страна, във всичките 5 752 населени места. С тази общонационална задача са ангажирани 45 112 преброители, като 6 151 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 135 преброени лица.
За пръв път се събират данни за образованието на преброените, а икономически активните лица се регистрират по тяхното главно занятие съгласно нова номенклатура на професиите (занятията).
