Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.
Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).
По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.
Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този показател е по-висок в селата (1.75), отколкото в градовете (1.37).
