БВП - регионално ниво (Годишни данни)

Национален Статистически Институт

Национални нефинансови сметки

Марин Гергов

Радостина Партинова

Хадил Шехебар

началник отдел

държавен експерт

главен експерт

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

[email protected]

[email protected]

+359 2 9857 666

+359 2 9857 402

+359 2 9857 537

При изчисляването и регионализирането на брутната добавена стойност (БДС) и БВП по райони и групи икономически дейности се ползват общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система от национални сметки за страната и залегнали в основата на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010). Изчисленията следват методологическата последователност на производствения метод. Регионалният еквивалент на БВП - брутният вътрешен продукт по райони, се оценява по пазарни цени, като към изчислената на регионално ниво брутна добавена стойност по базисни цени се добавят регионализираните нетни данъци върху продуктите (данъци минус субсидии). Сумата от БВПР по пазарни цени за всички райони е равна на БВП по пазарни цени за националната икономика.

· Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008);

· Национална класификация на икономическите дейности (НКИД - 2003).

Общо за икономиката по райони.

По производствения метод БВП по пазарни цени се изчислява като сума от брутната добавена стойност по базисни цени общо за икономиката и корективите, които включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса.

Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през годишен период. Тя може да бъде пазарна и непазарна.

Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите. Тази продукция се изчислява като сума от:

· нето постъпления от продажби (намалени с отчетната стойност на продадените стоки);

· разходи за придобиване на дълготрайни активи по стопански начин;

· изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство.

В резултат на изменението на цените стойността на запасите от готова продукция и незавършено производство акумулира т. нар. холдингова печалба/загуба.

За да бъде елиминирано нейното влияние, стойността на брутната продукция се коригира със съответната холдингова печалба/загуба.

Непазарна е продукцията, която не е предназначена за продажба или други пазарни отношения. Тя включва стоките и услугите, произведени и използвани за собствено крайно потребление или капиталообразуване или предоставени за индивидуално или колективно потребление безплатно или по икономически незначими цени.

Тази продукция се оценява като сума от всички текущи разходи (разходи за материали, за външни услуги, за труд, социални осигуровки и т. н.), направени за производството й.

Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията).

предприятие, местна единица на предприятие

икономическата територия на страната

България

от 2000 г. (Инфостат) 

-       Отчет за приходите и разходите на нефинансовите предприятия, включително статистическите анекси;

-       Изследване на работната сила.

годишно

Изчерпателно и извадково (раб.сила)

· Кодекс на европейската статистическа практика;

· Обща рамка за управление на качеството в НСС.

В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели.

Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

Актуализирани годишни данни - Т+24 месеца след изтичане на отчетния период.

· Публикация „Основни макроикономически показатели“;

· Статистически годишник;

· Статистически справочник.

Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Годишни данни - БВП - регионално ниво: https://www.nsi.bg/bg/node/2215

Не се прилага.

Европейска система от национални сметки (2010) (Евростат).

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.