- Теория и методология на статистическите изучавания
- Статистически изследвания и анализи
- Българската статистика в три столетия
- Информации, рецензии, консултации
В рубриката Теория и методология на статистическите изучавания е публикувана статията:
- Кохерентност и различия между големите данни (Big Data) и представителните статистически изследвания - автори д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Национален статистически институт - София, и д-р Галя Статева, Национален статистически институт - София
В статията се разглеждат въпроси, проблеми и особености на статистическите изследвания в официалната статистика и тези, които се осъществяват с Big Data. Отчита се фактът, че глобализацията и технологизацията във всички сфери на обществото оказват натиск по отношение на контрола и управлението на процесите в национален и международен аспект. За целите на това управление е необходима възможно най-надеждната и динамична информация. Въпросът за източниците остава открит.
На първо място се поставят съществуващите различия между Big Data и извадковите статистически изследвания. В статията се разглеждат основните принципни постановки в това отношение. Изводът е, че принципите и задачите на официалната статистика трябва да се допълнят, обновят и актуализират в съответствие с промените в общественото развитие в национален и световен аспект.
Разглеждат се възможностите за използване на статистически подходи и методи при анализ на Big Data. Тази ситуация предопределя необходимостта от овладяването на информационната сила, съхраняваща се в Big Data.
Следвайки известна последователност на изложението, в статията се представя визия за бъдещето на извадковите статистически изследвания чрез използване на Big Data.
В рубриката Статистически изследвания и анализи са включени статиите:
- Неолиберализъм, мултикултурализъм, права на човека и статистическото им отразяване - автор проф. Димитър Аркадиев, дописен член на БАНИ
Обсъждат се някои основни принципи, виждания и практически действия, свързани с либерализма и неолиберализма, за равенството/различията между хората по пол, сексуална ориентация, етнокултурни и други характеристики. Прави се критична оценка на посочените виждания в сравнение с фактическото им отражение в действителността. Разглежда се статистическото обхващане и отразяване на равенството/различието. Обръща се по-специално внимание на системата от показатели, предложена от Статистическата комисия на ООН, за характеризиране на различията по пол, известно като „джендър (gender) статистика“. Разработват се два конкретни примера с данни за работната заплата на наетите в България по пол в комбинация с други признаци - възраст, образование, професия и икономическа дейност. Резултатите потвърждават тезата на либерализма, че работната заплата на жените е по-ниска. Това не отразява цялата сложност и историческа обусловеност на посоченото различие. Вторият пример се отнася за растежа на броя на лицата от ромския етнос в някои страни от Югоизточна Европа по данни от преброявания на населението след Втората световна война (1939 - 1945). Проследяват се проявилите се тенденции и отражението на инициативата „Десетилетие на ромското включване (2005 - 2015)“. Главният извод е, че инициативата, за която е изразходван значителен финансов и друг ресурс, повече съдейства за обособяване отколкото за интеграция на ромския етнос към останалото население на съответната страна.
- Състояние на сектора за учене на възрастни според основните международно сравними статистически показатели - автор Стоян Баев, Министерство на образованието и науката - София
Изготвяните от Европейската комисия годишни анализи на образованието и обучението за всяка от държавите - членки на ЕС, са повод да се потърсят допълнителни данни за нашата страна и да се анализират някои нови аспекти на наблюдаваните процеси в сектора за учене на възрастни. В Стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ чрез дефинираните от ЕК показатели са представени целите, определени от всяка страна, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. в следните конкретни тематични области:
- Участие на населението на възраст 25 - 64 години във формално или неформално образование или обучение - четириседмичен период;
- Преждевременно напуснали образование и обучение на възраст 18 - 24 години;
- Образователна структура на населението - завършили висше образование сред лицата на възраст 30 - 34 години;
- Заетост на населението на възраст 20 - 64 години.
В статията на основата на кратък анализ на данните по целевите показатели за България по стратегическата рамка на ЕС „Образование и обучение 2020“ са представени състоянието и тенденциите на сектора за учене на възрастни и някои нови аспекти на наблюдаваните процеси. Предложени са допълнителни мерки към сега действащите с оглед подпомагане на усилията за преодоляване на изоставането в някои конкретни области на образованието и обучението и постигане на напредък. Заедно с това е направен опит да се покаже как статистическите данни и анализи за образованието могат да послужат непосредствено за предлагане на мерки за напредък и формиране на политики.
В заключение се отбелязва, че досега в сектора за учене на възрастни е извършена съществена по обем работа и че реализацията на предлаганите мерки, целящи постигане на по-благоприятни стойности по отделните показатели, може да допринесе за по-нататъшното подобряване на състоянието на сектора за периода до 2020 година.
В рубриката Българската статистика в три столетия е включена статията:
- Проф. Здравко Сугарев - автор проф. Марта Сугарева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Здравко Сугарев е виден български математик, статистик и икономист от ХХ век. Професор във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС. Основател на катедра „Математика“ в УНСС (1963).
Роден е на 9 януари 1909 г. в гр. Кюстендил.
Проф. Здравко Сугарев е основател и първи ръководител на катедра „Математика“ при ВИИ „К. Маркс“ - София, сега УНСС. Преподава също и курсове по теория на вероятностите и демографска статистика към катедра „Статистика“ на същия университет (1952 - 1976). Работи като професор в Икономическия институт на БАН (Икономико-математическа лаборатория). Чете лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Висшия селскостопански институт (Пловдив), Висшата следдипломна школа; консултант е в Научноизследователския институт по статистика към Централното статистическо управление (днес Национален статистически институт).
Автор е на голям брой научни трудове в областта на теорията на вероятностите, статистиката (най-вече демографската статистика) и други икономически науки - счетоводство, финанси, трудови ресурси и други.
Умира на 29 март 1993 г. в гр. София.
В рубриката Информации, рецензии, консултации е представена информацията:
- Професионалните сдружения на българските статистици - автор Соня Златанова, Национален статистически институт - София
В своята 138-годишна история статистиците в България учредяват три професионални сдружения - през 1947, 1990 и 1999 година.
Първото професионално сдружение на статистиците в България е основано на 26 февруари 1947 г. и е наречено Българско статистическо дружество. На Учредителното събрание е одобрен Устав на дружеството и е избран първият Управителен и Контролен съвет.
На 26 октомври 1990 г. е учредено второто професионално сдружение на статистиците в България. Представители на катедра „Статистика“ на Университета за национално и световно стопанство - София, катедра „Статистика“ на Икономическия университет - Варна, катедра „Математика и статистика“ на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ - Свищов, и други висши учебни заведения, ръководството на Централното статистическо управление, видни представители на статистическата наука и практика след задълбочени дискусии и размяна на мнения учредяват Съюз на статистиците в България.
На 16 декември 1999 г. в Университета за национално и световно стопанство се провежда Учредителното събрание на доброволна творческа организация с идеална цел, наречена Сдружение на статистиците в България. Участници в Учредителното събрание са служители на Националния статистически институт, Министерството на финансите, Центъра за икономическо развитие, представители на Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство в София, Югозападния университет в Благоевград, Икономическия университет във Варна, Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов, Тракийския университет в Стара Загора и др., статистици, работещи в частни фирми или на свободна практика, както и студенти от магистърски програми на специалността „Статистика и иконометрия“.
