Таблица 0800 - Годишни секторни сметки (ГСС)

Национален статистически институт

Отдел "Нефинансови национални и регионални сметки", Дирекция "Макроикономическа статистика"

Елена Бакалова

Държавен експерт

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 540

Нефинансовите годишни секторни сметки (ГСС) се изготвят в съответствие с Европейската система от сметки (ЕСС 2010) и се предават на Евростат от държавите-членки на ЕС, членовете на ЕИП (Норвегия, Исландия) и Швейцария в съответствие с Програмата за предоставяне на данни по ЕСС2010 (таблица 8); създадена с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, съответно приложения А и Б).
ГСС обхващат нефинансовите сметки, които предоставят описание на различните етапи на икономическия процес: производство, генериране на доходи, разпределение на доходите, преразпределение на доходите, използване на доходите и нефинансово натрупване. ГСС отчитат икономическите потоци на институционалните сектори, за да илюстрират тяхното икономическо поведение и взаимодействията между тях. Те също така предоставят списък на балансиращи позиции, които имат висока аналитична стойност сами по себе си: добавена стойност, оперативен излишък и смесен доход, салдо на първичните доходи, разполагаем доход, спестявания, нето предоставени / нето получени заеми. Всички от тях без нето предоставени / нето получени заеми, могат да бъдат изразени в брутни или нетни стойности, т.е. със или без потребление на основен капитал, което отчита използването и остаряването на дълготрайните активи.
По отношение на институционалните сектори се прави широко разграничение между вътрешната икономика (класификационен код ESA 2010 S.1) и останалия свят (S.2). В S.1 и S.2, от своя страна, се разграничават по-подробни подсектори, както е обяснено по-подробно в раздел "3.2 Система за класификация".

Стандартът, който се следва е Европейската система от сметки 2010 и Програмата за предоставяне на данните по ЕСС 2010. Основните категории са институционалните сектори и транзакциите, регистрирани между тях. Транзакциите се групират в поредица от сметки, а именно: производство, генериране, разпределение и преразпределение на дохода, използване на дохода и капиталова сметка.
Институционалните сектори обединяват институционални единици с близки характеристики и поведение: домакинства и институции с нестопанска цел, обслужващи домакинства (НТООД), нефинансови предприятия, финансови корпорации и правителството. Сделките с нерезиденти и финансовите вземания на резиденти от нерезиденти или обратното се записват в сметка "Останал свят".
ESA 2010 Класификация на секторите:
Общо за икономиката (S.1)
Нефинансови предприятия (S.11)
Публични нефинансови предприятия (S.11001)
Финансови предприятия (S.12)
Публични нефинансови предприятия (S.12001)
Държавно управление (S.13)
Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства (НСИОД) (S.14_15)
Домакинства (S.14)
Нетърговски организации , обслужващи домакинства (S.15)
Останал свят (S.2)

"Годишните секторни сметки обхващат всички (институционални) сектори на икономиката. За подробности вж. Раздел 3.2 Класификационна система.
Предоставянето на годишни данни за подсектори на публични нефинансови и финансови корпорации е доброволно съгласно програмата за предоставяне по ЕСС 2010. "

Понятията, дефинициите и класификациите се основават на Европейската система от сметки (ЕСС 2010). Нефинансовите сметки по институционални сектори представят  систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, генериране на доходи, разпределение на доходите, преразпределение на доходите, използване на доходите и финансово и нефинансово натрупване. Транзакциите с нерезиденти се записват в сметка "Останал свят". Секторните сметки по този начин показват взаимодействието между различните сектори на резидентната икономика и между резидентната икономика и останалата част от света.
Транзакциите се групират в различни категории, които имат отделен икономически смисъл, като например "компенсация на наетите" (включваща заплати и други възнаграждения, преди изваждането на данъци и социални вноски, както и социални вноски, плащани от работодателите). На свой ред тези категории сделки се показват в последователност от сметки, всяка от които обхваща определен икономически процес. Това варира от производство, генериране на доходи и (пре) разпределението на доходите чрез използване на потребителските доходи и спестяване, и инвестициите, както са показани в капиталовата сметка, до транзакции като получаване и предоставяне на заеми. Всяка нефинансова транзакция се записва като увеличение на ресурсите на даден сектор и увеличаване на използванията на друг сектор. Например, ресурсната страна на категорията транзакции "дивиденти" отчита сумите на получените дивиденти от различните сектори на икономиката, докато страната на използване показва дължимите дивиденти. За всеки вид транзакция общите ресурси на всички сектори и останалата част от света са равни на общото използване. Всяка сметка води до смислена балансираща позиция, чиято стойност е равна на общите ресурси, минус общото използване. Обикновено такива балансиращи елементи, като БВП или спестяванията, са важни икономически показатели. Те се пренасят в следващата сметка.
В производствената сметка се отчита продукцията на стоки и услуги като основен ресурс, към който се добавят данъците минус субсидиите за продукти, за да се получат общите ресурси на икономиката по пазарни цени. Основното използване в сметката за производство е " междинното потребление " - като например потреблението на гориво в производствения процес. Разликата между ресурсите и използването е балансиращата позиция " брутна добавена стойност " за отделните сектори и брутния вътрешен продукт (БВП) за цялата икономика. Тази брутна добавена стойност след това се пренася като ресурс за следващия набор от сметки, сметките за генериране и разпределение на дохода, които в крайна сметка дават "разполагаем доход" като балансираща позиция. Тази концептуална и числено взаимна обвързаност на сметките осигурява последователно извличане на ключови икономически показатели. "Нето предоставени / нето получени заеми" се получава от капиталовата сметка чрез сравняване на "бруто капиталообразуване" (основно инвестиране в капиталови стоки и софтуер) плюс нетното придобиване на непроизведени нефинансови активи " (като земя или лицензи) с " брутно спестяване " плюс нетни " капиталови трансфери " (като инвестиционни средства). Ако спестяването и нетните получени капиталови трансфери надхвърлят нефинансовите инвестиции, секторът има излишък от средства и се превръща в нетен кредитор за други местни сектори и / или останалата част от света.
Транзакциите се отчитат на принципа на начисляване (т.е. не на касова основа), т.е. когато икономическата стойност се създава, преобразува или погасява.

Елементарният градивен елемент на статистиката по ЕСС2010 е институционалната единица (вж. ЕСС2010, 2.12.), "Елементарен икономически център за вземане на решения, характеризиращ се с еднаквост на поведението и автономия на вземането на решения при упражняване на основната му функция".

Националните сметки съчетават данни от много статистически източници. Понятието статистическа съвкупност не е приложимо в контекста на националните сметки.

ГСС се съставят за цялата икономическа територия на страната.

ГСС са налични за периода 2000 - 2015 година.

Данните са представени в милиони левове.

Източници на данни са статистическите изследвания - годишни отчети на икономически единици и административни данни: Приходи и разходи, включително статистически приложения; Изследване на работната сила, Годишен статистически отчет за заетите лица и възнагражденията; Консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет; Данъчна информация, Платежен баланс (BPM6) и други.

България изпраща данни за секторни сметки на Евростат при национално публикуване и / или в съответствие със сроковете, определени в програмата за предаване на Европейската система от сметки (ESA 2010).

Изчерпателно за всички единици.

Данните се преглеждат чрез обширна система от уравнения, базирани на аритметични ограничения (напр. Всяка сума трябва да е равна на сумата от нейните компоненти), както и счетоводни отношения (например общото използване трябва да съответства на общите ресурси за всички разпределителни транзакции и за стоки и услуги като цяло).

Изпълнение на валидирани процедури за оценка на качеството на данните и разработване на оценка на пълнотата на данните.

Не се прилага.

Качеството се осигурява чрез стриктно прилагане на концепциите на ESA 2010 и чрез задълбочено валидиране на данните.

Не се прилага.

Годишните секторни сметки предлагат пълно и последователно описание на цялата икономика и взаимодействието между всички икономически сектори.

Годишните сметки позволяват подробни анализи на взаимодействията между институционалните сектори и между тях и останалия свят и извличането на ключови макроикономически показатели.

Не се прилага.

Не се прилага.

Годишните секторни сметки предлагат цялостно и последователно описание на цялата икономика, разделено на резидентни институционални сектори и останалата част от света.

Цялостната точност се поддържа и подкрепя от гарантирането на баланса на ниво отделни категории сделки за общото използване и общите ресурси, предоставяйки последователен набор от данни за цялата национална икономика и транзакциите с останалия свят.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Националните данни се ревизират съгласно националните графици и ревизиите се предоставят на Евростат. Датите за ревизии са предварително обявени в календара за публикуване на уеб страницата на НСИ. В тези случаи публикуваните преди това цифри подлежат на преразглеждане за всички променливи и за всички налични години назад.

Данните за националните сметки подлежат на рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до преразглеждане на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България има два вида ревизии: регулярни - тримесечни, предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

Не се прилага.

Т+9 месеца

Данните се предоставят на Евростат в съответствие с Трансмисионната програма на ЕСС2010 и съответните дерогации, приети за страната

Данните се предоставят на Евростат в съответствие с Трансмисионната програма на ЕСС2010 и съответните дерогации, приети за страната

Данните се предоставят на Евростат в съответствие с Трансмисионната програма на ЕСС2010 и съответните дерогации, приети за страната

Сравнимостта се осигурява чрез прилагането на общите дефиниции по ЕСС2010

Не се прилага.

Използвайки обща рамка, Европейската система от сметки ЕСС 2010, данните могат да бъдат сравними с течение на времето.

Не се прилага.

В някои случаи могат да се използват данни от други области на икономическата статистика, например статистика на платежния баланс, бизнес статистика, статистически данни за домакинствата или статистика за външната търговия, за целите на кръстосана проверка. Тези икономически статистики са достъпни и от съответните области на уеб сайта на НСИ.

Годишните и тримесечните данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани.

Годишните и тримесечните данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани.

Годишните секторни сметки са вътрешно съгласувани. Това се потвърждава от факта, че общото използване и общите ресурси са балансирани на нивото на отделни категории транзакции, давайки съгласуван набор от данни за цялата национална икономика и транзакциите с останалия свят.

Не се прилага.

Публикация "Основни макроикономически показатели", уебсайт на НСИ

https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1264

Не се прилага.

Не се прилага.

Европейска система от национални и регионални сметки ЕСС2010 (Евростат).

Не се прилага.

Закон за статистиката; Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20, параграф 4) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164) посочва необходимостта от установяване на общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за изготвянето на европейска статистика и достъпа до тези поверителни данни, като се вземат предвид техническото развитие и изискванията на потребителите в едно демократично общество. Кодексът на европейската статистическа практика представя допълнителни условия, които трябва да бъдат спазвани от статистическите служби по отношение на статистическата поверителност (Принцип 5): Неприкосновеността на личното пространство на доставчиците на данни (домакинства, предприятия, администрации и други респонденти), поверителността на предоставената от тях информация и използването и само за статистически цели е абсолютно гарантирано.

Индивидуални данни не се публикуват, спазвайки чл.25 от Закона за статистиката.