Европейска стандартна структура за доклади по качество (ESQRS)
| Контакт | |
|---|---|
| Организация | Национален статистически институт |
| Отдел | "Нефинансови национални и регионални сметки" |
| Лице за контакт | Милен Колев |
| Длъжност | Началник на отдел |
| Адрес | |
| Електронна поща | |
| Телефон | +359 2 9857 623 |
| Факс | |
| Статистическо представяне | |
| Описание на данните | Националните сметки на България са разработени в съответствие с възприетите методологически принципи на „Системата на националните сметки“, 2008 – съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка и на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010) - издание на Евростат. Основен макроикономически показател на системата за национални сметки е брутният вътрешен продукт (БВП). БВП по метода на крайното използване се изчислява като сума от индивидуалното потребление (вкл. крайни потребителски разходи на домакинствата, крайни потребителски разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата, крайни разходи на правителството за индивидуално потребление), колективното потребление (крайните разходи на правителството за колективно потребление, които задоволяват потребностите на обществото като цяло), бруто образуване на основен капитал (направените инвестиции за дълготрайни активи), изменението на запасите и външнотърговското салдо на стоки и услуги (разликата между износа и вноса на стоки и услуги). |
| Използвани класификации | Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008); Класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД – 2008); Номенклатура на промишлената продукция (ПРОДПРОМ);Класификация на индивидуалното потребление по цели (КОИКОП); Класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ); Класификация на функциите на организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата (КОПНИ); Комбинирана номенклатура. |
| Обхват | Националните сметки описват общата икономика на дадена страна. Обхванати са всички единици с център на икономическа дейност на територия страната. Две от най-важните КИД 2008. По отношение на разбивката по институционални сектори ЕСС 2010 разграничава пет взаимноизключващи се вътрешни институционални сектора: а) Нефинансови предприятия; б) Финансови предприятия; в) сектор "Държавно управление"; г) Домакинства; д) Нетърговски организации, обслужващи домакинствата. Петте сектора заедно образуват цялата национална икономика. Всеки сектор също е разделен на подсектори. По отношение на разбивката по дейности ЕСС 2010 прилага КИД 2008. Дейностите могат да бъдат разделени на няколко нива на детайлност, например в 3, 10, 21, 38, 64 или 88 дейности. На "най-високо" ниво е определена разбивка в 3 категории: а) селско стопанство, горско стопанство и риболов; б) индустрия; в) услуги. Годишните национални сметки се отнасят до цялата икономика, но разбивките по сектори се осигуряват от годишните секторни сметки. |
| Понятия и дефиниции | Всички статистически понятия и определения, които се използват в националните сметки, са описани в приложение А към регламента за ЕСС 2010. БВП по метода на разходите за крайно използване обхваща следните компоненти: Индивидуалното потребление на домакинствата, измерено с: Крайните потребителски разходи на домакинствата, обхващащи следните позиции: покупки на стоки от търговската мрежа на дребно, вкл. покупките между населението, покупките от заведенията за обществено хранене и столовете, както и заплатеното за текущ ремонт на стоките; покупки на услуги – електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия; транспортни и съобщителни услуги, жилищни наеми, образователни услуги, платени здравни услуги, услуги, свързани със свободното време, културата и спорта; застрахователни и други услуги; стоки, произведени от домакинствата за собствено потребление, представени чрез некорпорираните дейности и натурално потребените стоки от населението; доход в натура; условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците им. Индивидуалното потребление на домакинствата се изчислява в съответствие с т. нар. национална концепция, т.е. включва потреблението на резиденти в чужбина и изключва потреблението на нерезиденти в страната. От 1997 г. потребителските разходи на домакинствата се изчисляват по класификацията СOIСОР – Единно международно класифициране на потребителските разходи, използвана в СНС 2008 и ЕСС 2010. Потребителските разходи на домакинствата са представени в 12 основни раздела. Крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата включват предоставените безплатни услуги в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, културата и изкуството. Те се измерват с брутната продукция на тези дейности, намалени със заплатените такси (ако има такива), включени в междинното потребление на други сектори или в крайните потребителски разходи на домакинствата. Крайните потребителски разходи на НТООД се измерват с продукцията на този институционален сектор. Това са разходите на синдикални, религиозни, благотворителни и други организации с идеална цел за предоставяне на стоки и услуги на домакинствата безплатно или по икономически незначими цени. Данните за крайните потребителски разходи на домакинствата следват международно възприетата национална концепция по отношение на потребителските разходи на чуждите туристи в страната и на българите в чужбина. Съгласно нея паричните разходи на чуждите туристи на територията на страната се отчитат в приходната страна на платежния баланс като износ на стоки и услуги, а паричните разходи на българските граждани в чужбина се отчитат в разходната страна на платежния баланс като внос на стоки и услуги. Прилагането на този методологически принцип не променя равнището на БВП, тъй като той влияе едновременно освен на оценката за крайното потребление, така и на външнотърговското салдо на стоките и услугите. Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната. Те се измерват с обема на тяхната брутна продукция, намалена със стойността на платените такси за оказани услуги, елемент на крайните потребителски разходи на домакинствата. Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на следните видове дълготрайни нефинансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство: дълготрайни материални активи, включващи трайни насаждения; продуктивни и работни животни, сгради; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; стопански инвентар; дълготрайни нематериални активи като програмни продукти, геологопроучвателни и проучвателно-проектантски работи и други. Това са инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (повече от една година). Съгласно прилаганата методология придобитите съществуващи активи остават извън обхвата на показателя, като само стойността на разходите по дистрибуцията и монтажа на съществуващите активи влияе върху размера на бруто образуването на основен капитал. Елементите на бруто образуването на основен капитал се оценяват по покупни цени, когато те са купени, и по базисни цени, ако те са произведени за собствено потребление. Изменението на запасите включва: Изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба в предприятията, млади животни и животни за угояване. Оценката се отнася до тяхното физическо нарастване (намаляване), т. е. размерът на холдинговата печалба/загуба, акумулирана в резултат на изменение на цените, а не на реален производствен процес; Изменение на запасите на домакинствата, резултат от некорпорираните им дейности. Годишните оценки за изменението на запасите и за холдинговите печалби и загуби се правят като сума от тримесечните оценки. За запасите от готова продукция и незавършено производство холдинговите печалби и загуби се елиминират от оценките на продукцията в производствената сметка. Mеждинното потребление е коригирано със стойността на холдинговите печалби за суровини и материали. Изменението на запасите като елемент на БВП по метода на разходите за крайно използване се изчислява без холдингови печалби и загуби за четирите групи запаси. Оценките на изменението на запасите без холдингови печалби/загуби се правят по следния начин: Наличностите на запасите по вид и по дейности в началото и в края на дадено тримесечие се дефлират със специфични ценови индекси, с което се трансформират в средногодишни цени на предходната година. Разликата между дефлираните стойности (края минус началото на периода) представлява оценка на физическото изменение на запасите по постоянни цени без холдингови печалби/загуби. Оценката за изменението на запасите по цени на съответното тримесечие се получава чрез инфлиране на оценката по постоянни цени с ценови индекс за съответното тримесечие. Външнотърговското салдо (износ минус внос на стоки и услуги) като компонент на крайно използвания БВП представлява разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчитат по цени FOB. |
| Статистическа единица | Институционална единица съгласно ЕСС 2010 – предприятие, домакинство, държавна институция. |
| Статистическа съвкупност | Икономическата територия на страната. Съгласно националните сметки статистическата съвкупност на дадена страна се състои от всички резидентни статистически единици (институционални единици или местни ЕВД). |
| Географски обхват (територия) | Географският обхват за националните сметки е общата икономика на дадена страна. Общата икономика на дадена страна може да бъде разделена на региони. Класификацията по NUTS осигурява единна еднаква разбивка на икономическата територия на (държавите-членки на) ЕС. |
| Времеви обхват | от 1995 |
| Базисен период | 2010 |
| Статистическа обработка | |
| Източници на данни | Източници на данните са статистически изследвания, годишни счетоводни отчети на икономическите единици и административни данни: Отчет за приходите и разходите, включително статистически анекси; Изследване на работната сила; Годишен статистически отчет за наетите лица и средствата за работна заплата; Консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет; Данъчна информация. |
| Честота на събиране на данни | Годишно |
| Събиране на данни | Изчерпателно за всички единици |
| Валидиране на данни | Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните. |
| Обработка на данни | Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните и разработване на дооценки за изчерпателност на данните. |
| Изглаждане | |
| Управление на качеството | |
| Осигуряване на качеството | Качеството се осигурява чрез стриктно прилагане на концепциите на ЕСС 2010 и чрез задълбочено валидиране на данните. |
| Оценка на качеството | |
| Приложимост | |
| Потребности на потребителите | Данните за националните сметки са ключова информация за наблюдението на икономическата политика и вземането на решения, прогнозирането, административните цели и информацията за широката общественост, както и икономическите изследвания. Потребителите на данни за годишните национални сметки обикновено се интересуват от анализиране на структурните промени в икономиката в средносрочен план. |
| Удовлетвореност на потребителите | |
| Пълнота | НСИ изследва интересите на потребителите на база сваляне и използване на данните от интернет сайта. |
| Степен на пълнота на данните | |
| Точност и надеждност | |
| Обща точност | БНСИ публикува всички ревизии и обяснения на данните. |
| Извадкови грешки | |
| Показатели за извадкови грешки | Не се прилага. |
| Неизвадкови грешки | Не се прилага. |
| Грешки на обхвата | Не се прилага. |
| Степен на свръхобхват | Не се прилага. |
| Дял на общите единици | Не се прилага. |
| Грешки при измерването | Не се прилага. |
| Грешки поради липса на отговор | Не се прилага. |
| Степен на неотговорили единици от съвкупността | Не се прилага. |
| Степен на неотговаряне на отделни променливи във въпросника | Не се прилага. |
| Грешки при обработката | Не се прилага. |
| Степен на импутация | Не се прилага. |
| Грешки, свързани с допусканията на модела | Не се прилага. |
| Сезонно изглаждане | Не се прилага. |
| Ревизия на данните - политика | Данните в областта на национални сметки се ревизират съгласно националния календар за разпространение на статистическа информация, и ревизираните данни се предоставят на Евростат. |
| Ревизия на данните - практика | Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - тримесечни, предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД. |
| Ревизия на данните - средна стойност | |
| Навременност и точност на представяне | |
| Навременност | |
| Лаг във времето - първи резултати | Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б и съответните дерогации за страната. |
| Лаг във времето - окончателни резултати | Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б и съответните дерогации за страната. |
| Точност на представяне | |
| Точност на представяне - предоставяне и публикуване | Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б и съответните дерогации за страната. |
| Съгласуваност и сравнимост | |
| Географска сравнимост | |
| Коефициент на асиметрия за статистическите огледални потоци | |
| Сравнимост във времето | Използвайки общата рамка на ЕСС 2010, данните могат да бъдат сравними във времето. |
| Дължина на съпоставимите динамични редове | |
| Съгласуваност между предметни области | В някои случаи могат да се използват данни от други области на икономическата статистика, например статистика на платежния баланс, бизнес статистика, статистически данни за домакинствата или статистика за външната търговия за целите на кръстосаната проверка. Тези икономически статистики са достъпни и от съответните области на уеб сайта на БНСИ. |
| Съгласуваност между статистически данни с годишна и с по-малка периодичност | Годишните и тримесечните данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани. |
| Съгласуваност с националните сметки | Годишните и тримесечните данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани. |
| Вътрешна съгласуваност | Годишните и тримесечните данни за всички подсектори на националните сметки следва да бъдат съгласувани. |
| Достъпност и яснота | |
| Прессъобщения | Не се прилага. |
| Публикации | Публикация „Основни макроикономически показатели“; Статистически годишник; Статистически справочник; Електронна Публикация. |
| Онлайн база данни | Подробни данни са достъпни за всички потребители на Интернет страницата на НСИ в рубрика Брутен вътрешен продукт - Годишни данни - БВП по метода на крайно потребление - Общо за икономиката: http://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1170 |
| Таблици с данни - консултации | |
| Достъп до микроданни | Не се прилага. |
| Други формати на разпространение | Не се прилага. |
| Метаданни - консултации | |
| Методологични документи | Европейска система от национални и регионални сметки 2010. |
| Степен на пълнота на метаданните | |
| Документи за качеството | Качеството се осигурява чрез стриктно прилагане на концепциите на ЕСС 2010 и чрез задълбочено валидиране на данните. |
| Разходи и натовареност | |
Не се прилага. | |
| Конфиденциалност | |
| Конфиденциалност - политика | Закон за статистиката; Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество. |
| Конфиденциалност - защита на данните | Ако данните са с флаг за поверителност или са под ембарго, тези данни не се публикуват. |
| Коментар | |
