Статистическото наблюдение на потребителските цени в Република България започва през май 1990 година. На тази основа започва и изчисляването и публикуването на националния индекс на потребителските цени (ИПЦ), който е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства.
ИПЦ се изчислява при верижна база по формулата на Ласпер. Единичните индекси на всяка стока или услуга от потребителската кошница се изчисляват чрез отнасяне на цената за текущия месец към средногодишната цена през предходната година, след което се претеглят със структурата на паричните разходи на българските домакинства на различни нива на агрегация през предходната година. За осигуряването на динамичен ред с ИПЦ, т.е. на месечни индекси при една и съща базисна година, се прилага техниката на верижното обвързване.
НСИ поддържа и динамичен ред с месечните ИПЦ при база 1995 = 100, който е публикуван на интернет сайта на института. Динамичният ред предоставя информация на потребителите относно динамиката с натрупване на цените по групи стоки и услуги, класифицирани според международната Класификация на индивидуалното потребление по цели (COICOP).
Именно данните от този динамичен ред са коментирани в посочената статия.
Действително ИПЦ на хранителните стоки за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 4918.4%, т.е. инфлацията за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 4818.4%, а ИПЦ за стоките в група „Хляб и зърнени храни“ за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 6518.9%, т.е. инфлацията за декември 2015 г. спрямо декември 1995 г. е 6418.9%.
Как да четем и как да интерпретираме тези числа?
Инфлацията от 6418.9% на стоките в група „Хляб и зърнени храни“ на практика е натрупаната инфлация от декември 1995 г. до декември 2015 г., т.е. отразява всички изменения на цените на тези продукти за период от 20 години с натрупване. При тълкуването на това число трябва да се вземат предвид редица фактори:
- хиперинфлацията в страната, отчетена през 1996 и 1997 г.;
- деноминацията на лева през 1999 г.;
- високите равнища на годишна инфлация на тази група през някои от годините от коментирания период: 1999 г. - (+11.9%), 2000 г. - (+14.2%), 2003 г. - (+25.0%), 2006 г. - (+12.1%), и 2007 г. - (+37.3%).
Натрупаната инфлация от 6418.9% за стоките в група „Хляб и зърнени храни“ не означава, че „към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти (с 6400%) за последните 20 години“, още повече, че в групата са включени и други продукти като ориз, брашно и т.н., чиито изменения на цените също са отчетени в индекса.
Ако някой би искал да сравни цената на отделен продукт, например хляб, би трябвало да вземе цената на определен вид хляб през декември 1995 г. и цената на същия вид хляб през декември 2015 година. При сравнението на тези две цени отново трябва да се имат предвид посочените фактори.
Цените на стоката „Бял хляб от брашно тип 500 - 1 кг“, включена в потребителската кошница за изчисляване на инфлацията, са:
- декември 1995 г. - 20.76 лв. (преди деноминацията);
- декември 1999 г. - 0.63 лв. (деноминирани);
- декември 2015 г. - 1.33 лв. (деноминирани).
Следва да се има предвид, че сравненията между данните за инфлацията и работната заплата не са коректни, тъй като базата за сравнения е различна (за инфлацията базата за сравнение е 1995 г., а за работната заплата - 2000 г., т.е. един особено важен период - от 1995 до 2000 г., е изключен от коментара на статистическите данни).
При анализа на тези икономически процеси трябва да се включат данни и за покупателната способност на домакинствата. Като цяло тези данни показват как нараства покупателната способност на домакинствата през годините. Данни за покупателната способност на домакинствата са публикувани на сайта на НСИ.
Бихме искали да подчертаем, че е некоректно да се цитират и коментират верни по принцип статистически данни и да се извеждат от тях генерални изводи, без да се имат предвид икономическите процеси в страната през последните 20 години. В началото на коментирания в статията период (декември 1995 - декември 2015 г.) бе отчетена хиперинфлация (през 1996 г. - годишна инфлация от 311.6%, и през 1997 г. - годишна инфлация от 547.7%). Висока годишна инфлация (над 10%), е отчетена и през 2000 г. (11.3%), и през 2007 г. (12.5%).
Много често възникват недоразумения при „четенето“, коментирането и изчисляването на инфлацията, особено за дълги периоди от време. Затова бихме искали да поясним, че измерването на изменението спрямо определен период означава, че на този период е даден индекс 100.
Например през 1997 г. - година с хиперинфлация в страната, ИПЦ за декември 1997 г. спрямо декември 1996 г. е 647.7%. Това означава, че с 647.70 лв. през декември 1997 г. можем да закупим същото количество стоки и услуги, които сме могли да закупим през декември 1996 г. за 100.00 лева. По този начин се представя и размерът на промяната - повишаване на цените с 547.7%, т.е. инфлацията е 547.7%.
Във връзка с изложеното бихме искали да подчертаем, че НСИ не носи отговорност за публикациите в медиите и се разграничава от коментарите в статията „Храните поскъпнаха 50 пъти за двайсет години“.
