Статистиката е стълб на демокрацията във всяка пазарна икономика. Само ефективната статистическа система може да осигури достоверна, своевременна и подходяща икономическа, финансова и социална информация, необходима за проектирането и управлението на обществените процеси и за подпомагане развитието на демокрацията и частния сектор.
Генералната дирекция на ЕК, чиято основна роля се състои в събирането и публикуването на статистическа информация на европейско ниво е добре известна под името ЕВРОСТАТ.
Създаден през далечната 1953 г. за да отговори на нуждите от статистическа информация на Общността за въглища и стомана, тази година ЕВРОСТАТ чества своя 50 – годишен юбилей.
Еволюцията на общностните политики води до промяна в ролята на ЕВРОСТАТ през годините. Днес събирането на данни за Икономическия и валутен съюз и развитието на статистическите системи на страните-кандидатки за членство в ЕС придобиват все по-голямо значение.
ЕВРОСТАТ е част от Европейската статистическа система, която обхваща също статистическите служби, министерства, агенции и централните банки на страните членки, които събират официална статистическа информация.
Съветът на ЕС прие през февруари 1997 г. Регламент 322, известен като Статистическия закон на ЕС. Този Регламент очертава разделението на отговорностите между националните и общностните статистически органи. В него са заложени фундаменталните принципи за осигуряване на научно независима, достоверна, безпристрастна и прозрачна статистическа информация.
На 7 май 1993 г. между Националния статистически институт на Република България и ЕВРОСТАТ е подписана Съвместна декларация за сътрудничество.
Преговорите по Глава 12 “Статистика” започнаха през октомври 2000 г., а през декември същата година Главата беше временно затворена. Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта на статистиката, като няма да изисква преходни периоди и дерогации.
Глава 12 “Статистика” включва следните раздели:
I. Статистическа инфраструктура;
II. Демографска и социална статистика;
III. Икономически статистики: Макро-икономически статистики; Бизнес статистики; Парична, финансова, търговска статистика и статистика на платежния баланс;
IV. Селско, горско и рибно стопанство;
V. Многоотраслови статистики.
Законът за статистиката (ДВ., бр. 57 от 25 юни 1999 г.) с измененията и допълненията през допълненията през 2001, 2002, 2004 и 2005 г. съответства на Закона за статистиката на Общността (Регламент 322/97). Законът инкорпорира основните принципи на съвременната статистическа система и отделя специално внимание на принципа за конфиденциалност на индивидуалните статистически данни.
Институциите отговорни за внедряването на европейското законодателство в областта на статистиката и осъществяващи статистическа дейност в България, съгласно Закона на статистиката, са Националния статистически институт и другите органи на статистиката – структурни звена в министерства, ведомства и други органи на централната администрация.
Националният статистически институт, който е координиращ статистическата дейност на страната орган, използва фундаменталните принципи на официалната статистика като ръководни в своята дейност:
Основните цели на НСИ са насочени към постигане на пълна хармонизация с изискванията на Европейската статистическа система, а именно:
- Подобряване качеството на статистическата информация;
- Повишаване ефективността на статистическата дейност;
- Повишаване доверието в статистическата информация;
- Подобряване сътрудничеството с всички участници в статистическата дейност – потребители и респонденти;
- Подобряване на международното сътрудничество.
Задачите пред Националната статистическа система произтичат от нейните функции, а конкретните насоки, обхватът и предметната ориентация на статистическите изследвания се определят от състоянието и промените на явленията и процесите в обществото.
Българските граждани и бизнесът очакват постигане на по-висок стандарт на живот, икономическо благоденствие и по-висок международен престиж на страната ни. Провеждането на политиката в различните области на обществения живот не би могло да се осъществи без надеждна статистическа информация, която да отговаря на очакванията и да повиши доверието в официалната статистика.
Бъдещата роля и място на статистиката във все по-голяма степен ще зависят от динамичните промени в социално-икономическата среда и информационните и телекомуникационни технологии. Бъдещият образ на статистиката ще бъде свързан както с ценностната и система, така и със способността и за бързо адаптиране към новите реалности. От официалната статистика се очаква да развива интегрирана система от показатели тясно свързващи икономика, социална сфера и екология.
С развитието и задълбочаването на демократичните процеси в обществото ролята на официалната статистика все повече ще нараства.
