Външна търговия

Национален Статистически Институт

„Статистика на външната търговия със стоки”

Ерма Петрова

началник на отдел

ул. "П. Волов" № 2,

София 1038

[email protected]

+359 2 9857 145

Външната търговия със стоки обхваща търговията с трети страни (Екстрастат) и със страните – членки на ЕС (Интрастат).

Вносът включва всички стоки, които влизат на статистическата територия на Република България от други страни и са предназначени за потребление в страната, за преработка в страната, с цел да бъдат изнесени в друга страна след преработката, а също и внос на стоки след преработка извън страната.

Износът включва всички стоки, които напускат статистическата територия на Република България и са предназначени за нормален експорт за друга страна. Включват се и стоки, които са връщат на търговския партньор след преработка в Република България, или се изнасят стоки предназначени за преработка на територията на друга страна с цел обратното им връщане в Република България.

В статистическите обеми на вноса и износа не се включват внесените стоки поставени под режим митническо складиране без преработка, а в износа - реекспорта на тези стоки.

Статистиката на външната търговия не отчита транзитното преминаване на стоки през територията на Р България.

Основните източници на информация са:

• Единния административен документ, който се попълва от всички субекти, извършващи внос или износ на стоки от/за трети страни;
• Интрастат декларации за вътресъюзен внос и износ от/за страни членки на Европейския съюз;

Агенция „Митници“ е институцията, отговорна за събирането на митническите декларации (ЕАД), а Националната агенция за приходите – за Интрастат декларациите.

За компенсиране на влиянието на праговете, под които търговците са освободени от подаване на Интрастат декларации, както и за да се вземат предвид неподадените данни, се правят оценки на търговията под прага и на неотговорилите.

Детайлната статистическа информация за външната търговия се събира на ниво стоков код (8 знака) на Комбинираната номенклатура, като се подготвят и публикуват и данни, агрегирани на по-високите нива от номенклатурата – подпозиции (6-значен код), позиции (4-значен код), глави (2-значен код) и раздели. На базата на преходни таблици данните са представени и на агрегирани нива на Стандартна външнотърговска класификация и Класификация на продуктите по икономически дейности.

Данните по страни са класифицирани съгласно Номенклатурата на страните и териториите за целите на външнотърговската статистика. От 2007 г. агрегираните данни се публикуват по страна партньор. В Информационна система „Външна търговия“ са достъпни и данните за вноса по страна на произход.

Индексите на цените на износа и вноса се публикуват тримесечно по сектори и раздели на Стандартна външнотърговска класификация.

· Хармонизирана система;

· Комбинирана номенклатура;

· Стандартна външнотърговска класификация;

· Класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД-2008);

· Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008);

· Широки икономически категории;

· Номенклатура на страните и териториите за целите на външнотърговската статистика.

Обект на статистическото изследване на външнотърговската статистика са стоките, които напускат или влизат на статистическата територия на Република България и от които се формира стокообменът на страната.

Детайлните статистически данни за търговията със стоки се събират и разпространяват на месечна база. Стойността на търговията и количеството в нетно тегло са основните показатели, налични за всички стоки от Комбинираната номенклатура. На базата на тези детайлни данни се съставя индекси и други различни показатели на статистиката на външната търговия.

Всяко физическо и юридическо лице, което подава митническа декларация, подава статистическите данни за търговията извън ЕС, при условие, че митническата процедура е със статистическа значимост.

В рамките на статистически данни за вътресъюзната търговия, всяко данъчнозадължено лице, извършващо търговска сделка в рамките на ЕС, е отговорно за предоставяне на информацията. Въпреки това, малките и средни търговски оператори са освободени от задължение за предоставяне на Интрастат декларации. Ежегодно се определят прагове за всеки поток, които позволяват на търговците в рамките на ЕС да не докладват техните сделки, при условие че общата стойност на търговията им не надвишава определена сума през предходната или настоящата календарна година. Въпреки това, стандартите за качество се гарантират при определянето на праговете.

Търговията със стоки включва всички стоки, които добавят или изваждат от запасите от материални ресурси на страната ни, като влизат (внос) или напускат (износ) статистическата територия на Република България, включително и стоките, предназначени за преработка. Информацията за стоките се предоставя от юридическите или физическите лица.

Информацията обхваща търговията със стоки с трети страни и страните - членки на ЕС.

От 2000 година.

Тримесечните индекси на цените на износа и вноса на стоки се изчисляват на база средногодишните цени на предходната година.

Стойността на търговията се събира и публикува в левове. В Информационна система „Инфостат“ има възможност също за избор на стойност в  щатски долари. Освен това в Инфостат са публикувани данни за нетното тегло в килограми и количеството по допълнителна мерна единица (напр. литър, брой, м2, м3, грам, чифт, % и др.), както са определени в Комбинираната номенклатура за съответната година.

Месечните обеми на изнесените и внесени стоки се определят в зависимост от датата, на която е оформен митническият документ, а при търговия с партньори от ЕС референтният месец е този, през който стоките физически са доставени или са напуснали територията на Р България.

Търговия с трети страни:

• Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика (включително за вътресъюзната търговия със стоки)        
• Регламент (ЕС) за изпълнение № 2020/1197 на Комисията от 30 юли 2020 година за установяване на технически спецификации и правила по силата на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/2152 за европейска бизнес статистика.
• Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета;

• Регламент (ЕО) № 92/2010 на Комисията;
• Регламент (ЕО) № 113/2010 на Комисията;
• Закон за митниците;
• Наредба № 17/2006 за писмено деклариране чрез Единния Административен Документ (ЕАД);
• Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между Националния статистически институт и Агенция “Митници”.

Търговия със страните – членки на ЕС:

• Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент (ЕО) № 222/2009 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията;
• Регламент (ЕО) № 1915/2005 на Комисията;
• Регламент (ЕО) № 91/2010 на Комисията;
• Регламент (ЕО) № 96/2010 на Комисията;
• Регламент (ЕО) № 1093/2013 на Комисията;
• Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки;
• Наредба № Н-4/2007 за прилагане на системата Интрастат;
• Наредба за различните или специфичните правила, които ще се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начина на тяхното отчитане и деклариране, както и стоките, които ще бъдат изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки от 2006 година;
• Заповед на Председателя на НСИ за определяне на праговете за деклариране и видовете данни (за всяка година);
• Инструкция за предоставяне на данни за вътрешнообщностната търговия със стоки от Националната агенция за приходите на Националния статистически институт и за взаимодействието между двете институции във връзка с функционирането на система Интрастат.

Данните се предоставят на Евростат, ООН, ФАО и други международни организации.

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Индивидуални данни не се публикуват (потискат се), спазвайки чл. 25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуални данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.

Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за представяне на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Календарът е наличен на интeрнeт сайта на НСИ: https://www.nsi.bg/bg/node/488

Данните се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Външна търговия и Информационна система „ Инфостат“ в съответствие със Закона за статистиката и Европейския кодекс на статистическите практики, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители се третират равностойно.

Месечна, тримесечна и годишна.

Прессъобщения се публикуват ежемесечно при обявяването на данните.

· "Статистически справочник";

· "Статистически годишник";

Месечно публикуване в интернет сайта.

Агрегирани данни са достъпни до всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Външна търговия

Детайлните месечни данни са достъпни чрез Информационна система „Инфостат“

Не се прилага.

Информационна услуга по заявка съгласно Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ.

Методология за статистическо отчитане на износа и вноса на стоки; Методика за определяне на прага за наблюдение при събиране на статистическа информация за вътрешнообщностната търговия със стоки; Методика за дооценка на търговията със страните - членки на ЕС; Методика за изчисляване индекси на цени на износа и вноса на стоки (индекс на средните цени).

Докладите за качеството са достъпни на: https://www.nsi.bg/bg/node/7498

Осигуряването на качеството е съгласно изискванията на Евростат.

Ежегодно на Евростат се предоставя доклад за качеството на данните съгласно стандартизирани показатели за качеството.

Основни потребители са Българска народна банка, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на земеделието и храните, Министерски съвет, областни и общински администрации, Евростат, ООН, обикновени граждани, медии и други международни и национални организации.

Не е провеждано конкретно изследване за удовлетвореността на потребителите. Въпреки това, удовлетвореността на потребителите се наблюдава постоянно чрез формални и неформални контакти.

Пълнотата на данните се осигурява съгласно описаната по-горе законодателна рамка.

Тъй като статистически данни за търговията в рамките на ЕС произхождат от подаваните от търговците Интрастат декларации, основен източник на грешка, която засяга точността на данните в рамките на ЕС, е закъснение в подаването или неподаване на декларация.

Точността на външнотърговските данни също се влияе от специфични характеристики на тази статистическа област като практиката за потискане на конфиденциални данни и прилагане на прагове за деклариране, за да се намали тежестта върху предприятията.

Външнотърговската статистика се основава на системата Интрастат за търговията в рамките на ЕС и на системата за митническо освобождаване за търговията със страните извън Европейския съюз. По тези причини статистиката на външната търговия със стоки не е засегната от грешки, приложими за извадковите наблюдения.

Точността на данните за външната търговия е засегната по различен начин от праговете (за подаване на Интрастат декларации и статистическа стойност), неподаване на декларации от фирмите, практики за конфиденциалност, както и от изчисляване на статистическата стойност.

• Прагове и неподаване на Интрастат декларации

С цел да се намали тежестта върху предприятията, всяка година се определят прагове за пристиганията и изпращанията в рамките на ЕС, които освобождават предприятията да предоставят статистическа информация или намаляват събираната информация. Чрез определяне на праговете за освобождаване се гарантира обхват от най-малко 97% от стойността на изпращанията или пристиганията. От референтната 2009 г. минималния обхват за пристиганията е 95%, а за изпращания - 97%. От референтната 2014 г. минималния обхват за пристиганията е 93%.

Загубата на информация поради прилагането на праг за освобождаване, както и поради късното подаване на Интрастат декларация или неподаването на такава, се компенсира чрез оценки за тази търговия. Оценките се правят на ниво страна членка и глава на Комбинираната номенклатура. Делът на оценките, както и методологията за тяхното изчисляване се документират в доклада за качеството на статистиката на външната търговия.

• Конфиденциалност

В статистиката на външната търговия се прилага принципа на „пасивна конфиденциалност“, при която данните се потискат само по искане на търговците, които смятат, че техните интереси ще бъдат засегнати от разпространението на техните данни. Пасивна конфиденциалност се различава от прилаганата в останалите статистически области „активна конфиденциалност“, при която НСИ взема директно инициативата за автоматично потискане на данните, когато са изпълнени определени критерии, без да уведоми съответния оператор на търговията.

Единственото изключение, при което статистиката на външната търговия не прилага принципа на „пасивна конфиденциалност“, са определени специални стоки и движения на стоки. Стойността на тези сделките за тези стоки е включена в общата стойност на търговията, но страната партньор и кода на стоката са потиснати.

• Изчисляване на статистическата стойност

Външнотърговските данни са публикувани в статистическа стойност. Това е стойността на стоките на границата на страната: FOB (франко борд) стойност за износ/изпращане или CIF (цена, застраховка и транспорт) стойност за внос/пристигане.

При търговията в рамките на ЕС, статистическата стойност обикновено се различава от сумата, договорена в договора за продажба (фактурната стойност), поради различните условия на доставка, използвани в сделката. Следователно статистическата стойност трябва да се събира или трябва да се оцени с помощта на други променливи, като условията за доставка и вида на транспорта.

Само търговските оператори над прага на статистическата стойност са задължени да подават тази стойност в Интрастат декларациите. При сделките, извършвани от търговските оператори под прага, статистическата стойност се изчислява на база на фактурната стойност, условията за доставка, вида на транспорта и страната партньор.

Данните се публикуват както следва:

• Агрегирани данни - 40 календарни дни след отчетния месец.
• Детайлни данни за търговията с трети страни - 40 календарни дни след отчетния месец.
• Детайлни данни за търговията със страни –членки на ЕС - 70 календарни дни след отчетния месец.
• Индекси на цени - 95 календарни дни след отчетното тримесечие.

Датите за публикуване на данните от предишната позиция се спазват.

а) Съпоставимост между статистическите данни за търговията в рамките на ЕС и търговията с трети страни

Има два основни подхода, използвани за измерване на международната търговия със стоки - общата система на търговия и специална система на търговия. За статистиката на търговията с трети страни се прилага специална система на търговия, което означава, че стоки от страна извън ЕС, които са получени в митнически складове, не се записват в статистиката за международната търговия със стоки, освен ако те впоследствие не отиват за свободно обръщение в държавата членка на получаване (или са поставени под митнически режим активно усъвършенстване). По същия начин стоките, излизащи от митнически складове не се отчитат като износ. Общата система на търговия, която се прилага от повечето страни извън ЕС, е по-широко понятие, тъй като включва всички стоки, които влизат или напускат страната. Следва да се отбележи, че при статистиката в рамките на ЕС не се прави пряка връзка с митнически процедури, следователно данните не са съставени на базата на обща или специална търговия.

б) съпоставимост между концепцията на Общността и национална концепция

Законодателството на ЕС служи като основа за съставянето на данните, които държавите членки изпращат на Евростат и се публикуват в базата данни COMEXT за статистиката на търговията в рамките на ЕС и търговията с трети страни. Въпреки това, статистическите данни на ЕС и изготвените и публикувани от държавите членки статистическите данни, не винаги са пряко сравними. Държавите членки могат да използват национална концепция на национално равнище, но те трябва да предоставят на Евростат хармонизирани данни в съответствие с концепцията на Общността. Основните разлики между концепцията на Общността и националните концепции са, както следва:

• Разпределение по страни партньори: При пристиганията, някои държави членки записват за страна на произход страната партньор, докато страната членка на изпращане се появява в статистиката на Общността, свързана със същите движения.
• Третиране на транзитното преминаване на стоки: Някои държави членки не отчитат в своите национални данни стоки, които те смятат за транзитни. Това включва внос от трети страни, които са освободени в тези държави членки преди да бъдат изпратени в друга държава членка, или стоки от други държави членки, които са реекспортирани незабавно към трети страни. Тези потоци се включват в статистиката на Общността съответно във вътреобщностната търговия или в търговията с трети страни. Това явление понякога се нарича „ефекта на Ротердам“.
• Други разлики: прилагането на национално ниво на обща система на търговия, а не на специална система на търговия.

в) съпоставимост между статистическите данни за търговията в рамките на ЕС на основата на концепцията на Общността

На теория, статистическите данни за търговията в рамките на ЕС, базирани на концепцията на Общността, следва да бъдат напълно съпоставими и в по-малка степен засегнати от асиметрии в сравнение със статистическите данни за търговията с трети страни. Изпращанията от държава членка A до държавата членка Б, както е докладвано от A, трябва да са почти равни на пристиганията в Б от A, както е докладвано от Б. Поради принципно различното остойностяване (CIF> FOB), пристиганията трябва да са малко по-високи, отколкото изпращанията. Въпреки това, след влизането в сила на системата Интрастат, направените двустранни сравнения показаха сериозни и повтарящи се несъответствия в данните на статистиката на търговията в рамките на ЕС. Следователно, сравненията на данните на статистиката на търговията в рамките на ЕС трябва да се правят предпазливо и следва да отчитат съществуването на тези несъответствия. Основните причини за несъответствията са породени от прилагане на прагове, неподаване на декларации и свързаните с тях корекции, статистическата тайна, триъгълна търговия, забавяния в регистрацията на сделките, неправилна класификация на стоките или други методологични разлики. Държавите членки редовно извършват двустранни сравнения на най-детайлно ниво на стоката, за да открият причините за асиметриите и начините за тяхното разрешаване, но универсално средство за предотвратяване на асиметриите в данните не е намерено, въпреки множеството направени анализи.

Когато допълнителната мерна единица се събира за статистически цели, някои държави членки не събират нетното тегло за търговията в рамките на ЕС, а правят оценки за него. Оценките за на нетното тегло също могат да причинят несъответствия в огледалните данни на държавите членки.

Промените в дефинициите, обхвата или методите и други промени оказват влияние върху непрекъснатостта на динамичните редове на външнотърговските данни. Влиянието на различните методологически и практически промени, настъпили през последните години (разширяване на ЕС, промените в Интрастат и Екстрастат законодателството, промените в номенклатурите на стоките и т.н.), е трудно да се прецени точно. Присъединяването на нови държави-членки на ЕС, могат да причинят проблеми при сравнимостта във времето, тъй като това предполага промяна в източника на данни за присъединяващата се страна - от административен източник (Екстрастат) се преминава към системата на чисто статистическо събиране на данни (Интрастат). Това може да окаже влияние върху точността на статистически данни на детайлно ниво.

Освен статистическите данни за външната търговия, информация за търговските потоци може да се намери в национални сметки, бизнес статистиката и статистиката на платежния баланс. Събирането на данни и получаването на посочените по-горе статистики изпълнява препоръките (източници и методи) на различни международни организации, т.е. Евростат, Международния валутен фонд (МВФ), Организацията на обединените нации (ООН) и други. Основните разлики между тези източници са по отношение на понятия и определения, статистическа единица или обект, използвани класификации и номенклатури, географско разделение, референтен период и методи за корекция.

Основна характеристика на набора от данни е неговата съгласуваност. Агрегираните данни са получени от детайлните данни, а прехода между различните класификации на стоките се осъществява с помощта на преходни таблици. Това гарантира вътрешната съгласуваност. В допълнение, получени индикатори като индексите на цените се изчисляват от детайлните данни.

Намаляването на административната тежест върху бизнеса, свързана с подаването на първични данни по отношение на търговията със стоки със страните - членки на ЕС, при запазване на качеството на произвежданата информация, продължава да бъде приоритет в работата на НСИ. Освен прилагането на праг за опростено деклариране на сделки с ниски стойности, който доведе до намаляване на натовареността на респондентите, беше намален и броя на показателите, които трябва да бъдат декларирани от Интрастат операторите от 2011 г. насам, като отпадна задължението за попълване на полето „статистическа процедура“ в Интрастат декларацията. Интрастат респондентите, които трябваше преди да предоставят отделен отчет в НСИ за специалното движение на стоки, от 2011 г. вече подават данните директно в НАП чрез Интрастат декларациите заедно с останалите данни за осъществената търговия със стоки в рамките на ЕС. След получаване на разрешение от НАП, част от Интрастат операторите се възползват от валидната от 2011 г. възможност за опростено деклариране на резервни части за моторни превозни средства и самолети, което улеснява бизнеса при изпълнението на месечните му задължения. Не на последно място са и предприети от НСИ мерки за оптимизиране на статистическия инструментариум и използването на надеждни статистически методи за дооценка на необхванатите потоци, които дадоха възможност за намаляване на обхвата на данните за вътрешнообщностната търговия и допринесоха за редуциране на броя на фирмите, които са задължени да подават Интрастат декларации.

В края на всяко тримесечие (70 дни след референтното тримесечие) се ревизират всички месечни данни от началото на текущата година. Окончателни данни за дадена година се публикуват 9 месеца след референтната година. При провеждане на огледални сравнения между държавите членки, при които е установена необходимост за ревизиране на данните, се правят корекции и на предходни години.

Виж предишната позиция.

· Единния административен документ, който се попълва от всички субекти, извършващи внос или износ на стоки от/за трети страни;

· Интрастат декларации за вътресъюзен внос или износ на стоки от/за страни членки на Европейския съюз, предоставяни от търговските оператори, които са надхвърлили прага за деклариране по системата Интрастат за дадена календарна година;

· Оценки на неотговорилите търговци и на търговията под прага за деклариране;

· Статистическа информация за специфични стоки и движения;

· Декларации по ДДС;.

месечно

Единните административни документи (митническите декларации) от всички митнически бюра се въвеждат в системата БИМИС (Българска интегрирана митническа информационна система). Ежемесечно, на базата на двустранно споразумение с Агенция „Митници”, НСИ получава файл с първични записи, които включват 40 полета от ЕАД, необходими за съставянето на външнотърговската статистика.

Интрастат декларациите се въвеждат в информационната система „Интрастат” на НАП. Ежемесечно, съгласно Инструкцията за информационен обмен между НСИ и НАП, разработена в изпълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, НСИ получава файл с първичните записи от всички Интрастат декларации. Ежемесечно, съгласно утвърдената Инструкция, НСИ получава от НАП информация от ДДС декларациите за извършените от икономическите субекти вътрешнообщностни доставки и вътрешнообщностни придобивания.

Месечно НСИ получава допълнителна информация за специфични стоки и движения на стоки.

Валидирането и логическия контрол на данните се осъществява по време на тяхната обработка чрез Информационна система „Външна търговия“ на база на определени правила.

Дейностите по въвеждане, обработка, валидация и логически контрол на данните, оценка на необхванатите потоци, анализ на данните и формиране на изходни файлове и справки, предназначени за различни потребители в НСИ, страната и чужбина, са автоматизирани и интегрирани в Информационна система „Външна търговия“.

Система на търговия

Статистиката на външната търговия със стоки прилага специалната система за търговия, което означава, че на стоки от страна извън ЕС, които са получени в митнически складове, не се отчитат, освен ако те впоследствие не отиват за свободно обръщение в страната на получаване (или са поставени под митнически режим на активно усъвършенстване). По същия начин, изходящи стоки от митнически складове не са отчитани като износ.

Статистическа стойност

В статистиката на външната търговия със стоки се прилагат хармонизирани принципи при съставянето на статистическата стойност на търговските потоци. Като цяло всички стоки трябва да се оценяват с общата стойност, която би била фактурирана в случай на продажба или покупка на националната граница на страната. На практика, в повечето случаи статистическата стойност на стоката при вътрешнообщностната търговия е базирана на данъчната основа, определена за целите на ДДС, а при търговията с трети страни - на стойността, определена за митнически цели.

Въпреки това, за някои търговски сделки стойността, определена за данъчни или митнически цели, не е приложима. Това се отнася най-вече за сделките за преработка, сделките, които не включват прехвърляне на собственост, и връщане на стоки. В тези случаи трябва да бъде направена оценка на общата стойност на продажба или покупка на стоката.

Статистическата стойност не включва данъци върху износа или вноса като: мита, данък добавена стойност, акцизи, възстановявания при износ или други такси от подобно естество. Тя включва само разходи за транспорт и застраховка, в случай на износ/изпращания по време на пътуването на територията на страната и, в случай на внос/пристигания, в частта от пътуването извън територията на страната. При износ/изпращания статистическата стойност е по цени FOB, а при внос/пристигания по цени CIF.

Статистическата стойност се събира в левове и се преизчислява в евро и щатски долари за предоставяне на потребителите.

Количествени измерители

Количеството на една стока е основно в килограми. Това е нетното тегло на стоката, която се дефинира като теглото на стоката без опаковка.

За избрани видове стоки се събира също и количеството по допълнителна мерна единица, тъй като това представлява допълнителна полезна информация (напр. карат, киловатчаса, литър, квадратен метър, кубичен метъра, брой, чифт и други.). В Комбинираната номенклатура, валидна за съответната година, се съдържа допълнителна информация за това дали за дадена стока се събира количеството по допълнителна мерна единица.

Сделки, включени в статистиката на външната търговия със стоки

Сделките, които са обикновено също са включени в статистиката на външната търговия със стоки са следните: бартерна търговия; стоки на консигнация; стоки на финансов лизинг; стоки, търгувани между предприятия под обща собственост; стоки, търгувани от правителството; стоки за или след преработка.

Изключения

Сделките, изключени от статистиката на външната търговия със стоки по концептуални или методологични причини са следните:

· Обикновен транзит на стоки: отчитането на операциите в транзитните страни, се изключват, когато стоката пътува директно през страната по транзита или спира по причини, свързани само с неговото транспортиране.

· Временна търговия: Стоките, които се движат в чужбина или са въведени в страната за период не по-дълъг от 24 месеца, без промяна на собствеността, без да преминават през трансформация, освен нормалното износване (например наемане, оперативен лизинг).

· Специални видове търговия, чиито предмет няма търговски характер (например рекламни материали, търговски мостри).

· Доставка за разположени в чужбина национални военни сили, за посолства и за спешна помощ на пострадали от бедствие райони.

· Средства за плащане и монетарно злато.

· Стоки за и след ремонт.

Пълен списък на стоките, изключени по методологични причини е даден в приложение I на регламентите на Комисията (ЕО) № 113/2010 (Екстрастат) и на Регламент на Комисията (ЕО) № 1982/2004 (Интрастат).

Специфични движения на стоки

Някои движения на стоки са от такъв характер, че тяхното включване в статистиката на външната търговия със стоки заслужава специално внимание. Тези стоки са определени като специфични движения, чиито характеристики са от съществено значение за интерпретирането на информацията. По-конкретно те включват: промишлено предприятие; плавателни съдове и въздухоплавателни средства; морски продукти; стоки, доставени до плавателни съдове и въздухоплавателни средства; пристигания и изпращания на партиди; военни стоки; стоки за или от офшорни инсталации; космически апарати; моторни превозни средства и въздухоплавателни средства; електроенергия и газ; и отпадъчни продукти. Тези стоки се нуждаят от специфични разпоредби по отношение на обхвата на търговията или източниците на данни. За повечето от тези стоки в Регламент (ЕО) № 113/2010 (Екстрастат) и Регламент (ЕО) № 1982/2004 (Интрастат) се определят хармонизирани правила. На национално ниво правилата за тези специфични стоки са регламентирани в „Наредба за различните или специфичните правила, които ще се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начина на тяхното отчитане и деклариране, както и стоките, които ще бъдат изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки от 2006 година“.

Индекси на средни цени

При изчисляването на индексите на средни цени от търгуваните през определена година стоки се прави подбор на стоки представители, които трябва да са изнесени/внесени под режими, съответващи на статистическата процедура за редовен внос и износ. Не се включват стоките по сделки, при които се извършва активно/пасивно усъвършенстване на стоките, оценките за търговията под прага и неотговорилите по Интрастат, както и някои специфични стоки. За целите на изчисляването на индексите на средни цени се използва информация за индентификационния код на стоката (код по КН), стойностите, количеството, държавата на произход за вносните стоки и държавата на потребление за износните стоки, броя на пратките по месеци за цялата година, броя на месеците за съответната година, през които дадена стока е търгувана. За стоките, за които се изисква попълването на допълнителна мярка (метри, литри, бройки и т. н.), се използва информация за количеството в съответната допълнителна мярка.

Тримесечно, на базата на файловете с първични записи за съответния период се прави извадка от стоки, които през съответния текущ и базисен период са изнесени или внесени под режими, съответстващи на статистическата процедура за редовен внос или износ. Верижни индекси за годината на производство се изчисляват по каталога на стоките представители и метода заместване.

Обект на статистическото изследване е изменението на средните цени на стоките през текущия спрямо базисния период на наблюдение.

Данните за външната търговия на стоки не са сезонно изгладени.

За отчитане на търговията под прага и на сделките, за които задължените лица не са подали декларации, се правят оценки.