РЕЗЮМЕ
В съответствие с чл. 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) окончателни, проверени и обобщени данни и метаданни, както се изисква по регламента, в срок до 27 месеца от края на референтната година. Референтната година е 2011, а срокът за предоставяне е 31 март 2014 година. В Националния статистически институт беше направен цялостен преглед на проведеното преброяване и резултатите от него и са установени следните факти, съдържащи се в настоящото резюме:
• Промяна на критичния момент и периода за провеждане на преброяването от 10 март 2011 г. на 1 февруари 2011 година. Критичният момент беше променен от 10 март 2011 г. на 1.02.2011 г., а периодът за провеждане от 1 до 28 февруари, вместо от 10 до 31 март. Промените са приети от 40-ото Народно събрание и обнародвани само 40 дни преди да започне преброяването към 1.02.2011 година. Изложените мотиви за промените в закона според архива на Народното събрание са: „С оглед на предстоящите задачи за разработване на стратегически документи за развитие на страната - Национална програма за развитие: България 2020 г. в контекста на стратегията „Европа 2020” и новия 5 годишен програмен период за усвояване на европейски фондове - 2013 - 2017 г. е необходимо своевременното осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото. В този смисъл се явява необходимостта от подготовка и провеждане на Преброяване 2011 във възможно най-кратки срокове.“ Изложените мотиви са несъстоятелни. Не съществува спешна необходимост за разработването на посочените в мотивите стратегически документи, които са с хоризонт 2017 - 2020 година. Обикновено включените в тях показатели се отнасят към края на календарните години. Изложените мотиви са несъстоятелни, а промените в срока на провеждане и срока за получаване на окончателните резултати (5 месеца) са се отразили върху качеството на получените резултати.
• Неправомерно използване на номерата на личните карти на гражданите, участвали в електронното преброяване. Неправомерно са използвани номерата на личните карти на гражданите, участвали в електронното преброяване, вместо електронен подпис както е било в други страни, използвали интернет. В чл. 6 от Закона за преброяването номерата на личните карти не съществуват между изброените признаци.
• Наличие на въпроси в преброителната карта, които не са включени в закона и обратно - въпроси, включени в закона, но липсващи в преброителната карта. Това са фактически нарушения на закона.
• Противоречиви указания относно преброяването на жилищните сгради. Преброилите се лица по интернет трябваше да бъдат посетени от преброители, които да попълнят книжна карта за жилищната сграда след 9.02.2011 година.
• Липса на контролни преброявания и замяната им с контролни изследвания с административни източници. Използването на административни източници не дава отговор на въпросите за пълнотата на обхвата на преброеното население както по интернет, така и с книжните карти, а също и за точността на регистрацията по признаци, които липсват в административните регистри.
• Нарушение на принципа за „лично получаване на данни от преброяваните лица“ в съответствие с чл. 27 от Закона за преброяването. Попълването на електронната карта от едно лице за други лица, членове на домакинството, когато те отсъстват, е сериозно нарушение на принципите на преброяването, което се отразява и на качеството на данните.
• Неправомерно уволнение, съкращение или напускане на шестима експерти на ключови позиции и с дългогодишен опит в областта на преброяванията на населението преди и по време на пробното преброяване. С решение на Върховния административен съд уволнените трима души са върнати на работа след две години.
• Пробното преброяване в България беше проведено към 1 септември 2010 г. Това означава, че периодът между пробното и изчерпателното преброяване беше само 4 месеца. Акцентът при пробното преброяване беше поставен главно на тестване на онлайн преброяването. От получените резултати се установява, че по време на пробното преброяване са попълнени успешно 8 176 преброителни карти, а 7 406 - неуспешно. Не е направен анализ на резултатите от класическото преброяване. Данните, публикувани на интернет страницата на НСИ са от Списък образец „Преброяване на населението и жилищния фонд - 2 Списък на сградите, жилищата, домакинствата и лицата в преброителните участъци“ и се отнасят само за признаците пол и възраст в три възрастови групи.
• Онлайн преброяването беше предприето прибързано, без задълбочена подготовка. Разработени и въведени първоначално логически контроли и връзки между отделните въпроси в електронния формуляр, са премахнати по време на самото преброяване. Не е проучен опитът на страните, използвали интернет при преброяванията през 2001 година в техните страни.
• Райониране на населените места на контролни райони и преброителни участъци. Районирането е направено при безпрецедентни и необосновани кратки срокове. Не е извършена цялостна актуализация на съществуващите към 2001 г. преброителни участъци. Част от актуализацията е била задължение на преброителите по време на самото преброяване, което е недопустимо. Актуализацията е трябвало да бъде приключена преди стартирането на преброяването и броят на населението от Списък ПНЖ-2 е база, въз основа на която се определят преброителните участъци и контролните райони. По същество районирането е едно микропреброяване и съдържа прогнозираното население.
• Голям брой откази на обучени преброители по време на самия период на преброяването. Обучението на преброителите е проведено формално в рамките на няколко часа вместо в рамките на 2 - 3 дни. Ниското заплащане на труда е главната причина за отказите. Другата причина за демотивация на преброителите е липсата на информация колко лица от определените им преброителни участъци ще се преброят по интернет, с което се намалява размерът на очакваната от тях сума. Замяната с нови необучени преброители се отразява неизбежно на качеството на получените данни.
• Медийноразяснителна кампания с неправилни акценти. Тя беше свързана главно с участието на населението в онлайн преброяването. („Ако искате да не бъдете посещавани от преброители, попълнете електронния въпросник.“) Акцентът беше поставен на доброволния характер на въпросите, свързани с етническа група, вероизповедание и майчин език, вместо за уникалността на преброяването като източник на информация за тези признаци.
• Цялостният инструментариум за преброяването. Централната комисия по преброяването обсъжда на 25 и 26 ноември 2010 г. инструментариума и приема окончателното съдържание на преброителната карта и инструкциите за преброителите и контрольорите. А приемането на поправките в закона е от декември 2010 година. Кой критичен момент на преброяването е приела ЦКП?
• Организиране на отпечатването на цялостния интрументариум (около 3 милиона преброителни карти и около 40 000 инструкции за преброителите и контрольорите). От отчета за направените финансови разходи за преброяването трябва да се получи отговор за броя на отпечатаните преброителни карти, инструкции и други материали и съответствието с изискванията на Закона за обществените поръчки. Отпечатването на всички преброителни карти не води до икономия за бюджета на преброяването поради използването на електронен въпросник.
• Общ брой на преброеното постоянно население в страната към 1.02.2011 г. - 7 364 хил. души. В неговото формиране участва отрицателният естествен прираст между двете последни преброявания в размер на 389 хил. души, както и отрицателното салдо от международната миграция в размер на 175 хил. души (306 хил. емигранти и 131 хил. имигранти). След влизането на България през 2007 г. в ЕС по огледални сравнения с други държави членки, броят на българските граждани в чужбина е по-голям. Реалният брой на постоянното население в България е надценен дори и след включването в населението на около 166 хил. души, които имат настоящ адрес в страната, но не са преброени. Допълнителна светлина би се получила от данните, събрани в отговор на въпросите за постоянния и настоящия адрес на лицата.
• Сравнение на резултатите от въпрос 7а (постоянен адрес на лицето) и 7б (настоящ адрес на лицето) от преброителната карта за населението с броя на постоянното население, живеещо в страната. Не всички данни могат да бъдат публикувани в едно издание, но резултатите от обработката трябва да бъдат достояние на потребителите. Резултатите ще хвърлят допълнителна светлина за броя на населението в страната.
• Висок относителен дял на неотговорилите на въпросите за „етническа група“ и „майчин език“ и много висок дял на неотговорилите на въпроса за „вероизповедание“. Причините са различни и могат да бъдат дискутирани, но опитите да се прикрие този факт с доброволния характер на тези въпроси не е състоятелен. Тази постановка беше валидна и при преброяването през 2001 г., когато делът на неотговорилите беше различен (много по-малък). Разпространението и публикуването на данни само за отговорилите лица е груба манипулация, която поражда редица спекулации.
• Според разработената методология съществува разлика между избралите да не отговорят на доброволните въпроси (позволено им от закона) и лицата, посочили отговор „Не се самоопределям“. Опитът от предишни преброявания показва точно обратното. Лицата не желаят да отговорят, а не че не разбират въпроса (както е посочено в Инструкцията за попълване на преброителните карти).
• Връзка между отговорите на въпроси № 12 „Религиозен ли сте?“ и № 13 „Вашето вероизповедание е:“ от преброителната карта. От анализа на отговорите на тези въпроси ще се допълни картината за онези близо 2 млн. и 300 хил. лица, които не са отговорили за принадлежността си към определено вероизповедание. Такъв анализ не е представен.
• Добавени са 157 858 лица, за които е било установено, че настоящият им адрес е в страната, не са починали, има данни за трудова заетост или са записани в учебно заведение и не са преброени. Тези лица не са отнесени към адреси и са преброени като едночленни домакинства. По същия начин се е процедирало с 9 424 деца под 5-годишна възраст.
• Допълнително добавените лица и деца са разпределени по признаците, включени в преброителната карта по неясен начин - напр. по семейно положение, образование и т.н. От данните в публикациите не личи да има лица, неразпределени по тези признаци. Тук отново възниква въпросът за актуалността на регистрите.
• Нереален брой на домакинствата в страната. Всички добавени лица са отнесени към групата на едночленните домакинства. За 10 години последните са се увеличи с 263 хил., а броят на домакинствата общо - с 84 хил. при общо намаление на населението през този период с над половин милион. Причините: „Елиминиране на контролите за семействата и редуциране на контролите за домакинствата и жилищата. Бележките на експертите не бяха взети предвид.“ (устни указания на ръководството).
• Непубликувани (или необработени) резултати от въпрос № 16 за броя на живородените деца и от тях - живеещи в чужбина. От анализа на тези данни би могла да се направи експертна оценка за българите в чужбина.
• Преброените жилищни сгради към 1.02.2011 г. са с около 64 хил. по-малко отколкото при предишното преброяване. Реално не са преброени около 140 хил. сгради. Не само „бумът“ на строителството през периода 2001 - 2011 г. е основание за този извод. Отговорите на въпрос № 7 „През коя година е построена сградата?“ потвърждават категорично този факт - построените сгради през периода 2000 - 2011 г. са 107 359. Отражение върху получените резултати е дало попълването на картата за жилищна сграда след преброяването по интернет.
• „Като цяло дейностите по Преброяване 2011 се проведоха при безпрецедентно и необосновано кратки срокове за райониране, разработване на информационната система, въвеждане на преброителните карти, усложнени условия за участието във въвеждането на експерти от ТСБ и неадекватно възнаграждение на труда.“ - цитат от заключенията в доклада на създадената ад хок група в НСИ, включваща водещите експерти в екипа Преброяване 2011.
• „Допуснати бяха много грешки при попълване на данните от електронното преброяване за площта на жилището и площта на спомагателните помещения. Наложително беше след обединяване на масива да се правят автокорекции по отношение на големината на жилището и броя на стаите.“ - цитат от заключенията в доклада на създадената ад хок група в НСИ.
• Финансов отчет за преброяването - Ръководните органи за държавен финансов контрол трябва да направят финансова ревизия за установяване на разпределението на финансовите средства по пера на бюджета за преброяването и за изчисляване на показателя „изразходвани средства/преброени лица“. От сумата, заплатена на преброителите и разценките за преброено лице, систематичен уникален код, сграда, жилище, може да се направи оценка за точността на общия брой на преброеното население.
Демографското състояние на България е една от най-актуалните теми през последните години. Несъвършенствата в законодателството относно международната миграция и бежанските потоци, провеждането на различни избори в страната почти всяка година ще продължат да изискват точни данни за населението на България и неговото адекватно статистическо обхващане. Влизането в сила на новия Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20.11.2013 г. определя годишната демографска статистика като основен източник за изучаване и определяне на широк набор от политики на национално и регионално ниво. Демографската информация е определяща при гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета и държавите членки трябва да предоставят на Евростат данни за общото население на национално равнище към референтния момент или период в срок от 8 месеца след края на референтната година. Недопустимо ще бъде при развитието на съвременните информационно-комуникационни технологии само веднъж на 10 години да се актуализира истинският брой на населението в страната.
Предложения:
1. Еднократно да бъде направено микропреброяване на населението на базата на цялостно прерайониране и актуализиране на списъците на преброителните участъци с включените в тях жилищни сгради, жилища, домакинства и лица. Лицата, „обичайно живеещи“ в страната, да бъдат обхванати по ограничен брой признаци (пол, възраст, местоживеене, външна миграция).
2. На базата на микропреброяването ежегодно да се прави актуализация на преброителните участъци и контролните райони като се използват възможностите за Географските информационни системи. Тази актуализация е важна за провеждането на извадковите статистически изследвания на НСИ.
3. Разработване на подробен сравнителен аналитичен доклад за последните 2 преброявания - уроци и бъдещи дейности. Само така ще посрещнем задаващия се на хоризонта нов кръг от преброявания около 2020 година.
