В рубриката Теория и методология на статистическите изучавания е публикувана статията:
• Въздействието на големите данни (Big Data) върху официалната статистика: възможност или провокация - автори д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт, и Галя Статева, Национален статистически институт, София
Настоящата статия е предназначена да запознае читателя с основните характеристики на големите данни (Big Data), тяхното дескриптивно представяне и възможностите за приложението им в производствения процес на официалната статистика. Разрастването на информационните технологии и потоци от данни следва да се разглежда по-скоро като необходимост от цялостна реформа, а не само като необходимост от разширяване на обхвата на официалната статистика. Поставя се акцент върху въпроса: каква трябва да бъде статистиката в съвременното информационно общество?
В статията се описва и връзката между глобализацията и Big Data, която по същество е взаимозависима. Бързото развитие на информационните технологии и създаването на огромни потоци от информация предопределят растежа на глобалната икономика. И обратното, глобалната икономика не може да се развива без информация, която направлява в необходимата посока пари, ресурси и работна сила. Направен е първи опит за SWOT анализ на големите данни, който обобщава накратко основните изводи по отношение на възможностите за тяхното използване.
Информацията в момента се създава непрекъснато, стихийно и в неструктурирана форма. Превръщането й в необходима, полезна, градивна и позитивна енергия и форма е задачата на статистиците и експертите по информационни технологии през XXI век.
В рубриката Статистически изследвания и анализи са включени статиите:
• Необходимост от повишаване и ефективно използване на иновативната активност в дейността на статистиците - автор проф. д.ик.н. Иванка Съйкова, Университет за национално и световно стопанство - София
В статията се обсъждат възможностите за повишаване на иновативния капацитет на статистиците, разбиран като подобрени умения за откриване на идеи, обосноваване и внедряване на полезни нововъведения в дейността им. Разглеждат се основните фактори, които благоприятстват раждането на полезните иновации, както и бариерите, с които се сблъскват новаторите. Формулирани са идеи и конкретни предложения, насочени към решаването на тази актуална задача.
• Индексът на човешкото развитие - методологически и приложни аспекти - автор проф. д-р Поля Ангелова, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов
Индексът на човешкото развитие (ИЧР) е един от основните индикатори за оценка на общественото развитие, който се използва през последните 25 години в световен мащаб. Статистическите анализи и международните сравнения, осъществявани въз основа на ИЧР и отделните му компоненти, позволяват да се установи мястото на съответната държава според степента на развитие, да се анализират измененията в икономиката и социалната сфера, както и регионалните различия в условията на живот.
Статията е посветена на методологическите концепции за ИЧР и възможностите за приложението му като сравнителен показател за оценка на човешкия потенциал. Индексът на човешкото развитие обединява трите основни компонента на човешкото развитие - дълголетие, образованост и доход, и се изчислява въз основа на статистически данни за основните социално-икономически и демографски процеси в отделните държави. Тези компоненти се характеризират чрез базови показатели, определени за всички страни по съпоставима методика, което осигурява необходимата информационна база за международни и регионални сравнения.
В статията в хронологична последователност са представени промените в методологията на ИЧР, като са изведени общите елементи и различията, настъпили след 2010 година. Извършен е сравнителен емпиричен анализ на състоянието и регионалните различия според индекса на човешкото развитие и неговите компоненти между страните от Европейския съюз (15) и новоприетите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) въз основа на данни от официалните статистически публикации и годишните доклади за човешкото развитие за периода 2007 - 2015 година.
• Популярни заблуди при проверката на статистически хипотези - автор доц. д-р Маргарита Ламбова, Икономически университет - Варна
Представени са разсъждения относно интерпретацията на резултатите от статистически тестове. Засегнати са проблемни моменти при вземането на решение за приемане или отхвърляне на дадено предположение, като акцентът се поставя, от една страна, върху логиката на т.нар. p-величина (p-value), а от друга, върху изчислимостта на сигурността, с която се приема дадена хипотеза.
В съответствие с поставената изследователска цел се разкриват основните заблуди по отношение на p-величината, зададена като показател за вземане на решение в статистическия софтуер, както и по отношение на вероятността, с която приетата хипотеза е вярна или невярна.
• Отвъд брутния вътрешен продукт - автор Валентин Чавдаров, Национален статистически институт - София
Статията разглежда недостатъците на БВП като обобщаващ измерител на икономическата активност. Част от недостатъците на БВП се дължат на разхлабените финансови регулации, както и на глобализацията на икономиката. Разхлабването на регулациите от Голямата депресия насам, както и дейностите на мултинационалните компании с цел минимизиране на дължимите данъци, изкривяват икономическата реалност и статистическите данни, които отразяват тази реалност.
Статията отразява мнението на автора и не ангажира Националния статистически институт.
В рубриката Информации, рецензии, консултации е представена информацията:
• Пазарът на труда и бедността в България - отново обект на критики от Европейската комисия - автор д-р Любен Томев, Институт за социални и синдикални изследвания на КНСБ (ИССИ) - София
Анализът представлява критичен коментар на констатациите на Европейската комисия (ЕК), свързани с разделите за пазара на труда, бедността и социалното изключване от Доклада за България за 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
Анализът е фокусиран върху: огромния демографски натиск като фундаментално предизвикателство пред пазара на труда; аргумента на ЕК за „застрашаващ конкурентоспособността бърз ръст на реалната работна заплата”; проблема с липсата на ясни критерии и механизъм за определяне на минималната работна заплата и „компресиращия й ефект” върху заплатите от по-горните диапазони; по-нататъшното влошаване на показателите за подоходни неравенства и слабата ефективност на системата за социално подпомагане. Като допълнително утежняващ фактор в тази посока е посочен регресивният тренд на общата данъчно-осигурителна тежест в доходния диапазон над максималния осигурителен доход.
